Влезе през централния вход и се запъти към една от витрините. Те заемаха цялата дължина на магазина — по една дълга стъклена витрина на всяка стена — и моделите в тях бяха групирани по вид. Първата беше за пръстени. Звучеше логично; пръстените се продаваха най-много, след това — обеците.
— Мога ли да ви помогна, мадам?
Софи вдигна поглед. Една млада жена се бе приближила и й се усмихваше със служебна усмивка. „Поне ми предложи помощ“, мислено отбеляза Софи. Не че това предполагаше специална похвала; Софи Масо отлично знаеше, че облеклото й говори за сериозно богатство. В който и магазин да влезеше, персоналът се втурваше да я обслужва.
— Само гледам, засега — каза тя.
— Много добре, мадам — разсеяно отвърна момичето.
Докато се отдалечаваше, Софи я огледа. Беше с обикновена бяла блуза и тъмносиня пола, чорапи и затворени обувки с нисък ток; но горното копче на блузата й бе захабено, и на колана на полата имаше прашно петно. Витрината скриваше краката й, иначе Софи би я огледала и за бримки по чорапите.
Ядосано погледна изложената стока и гневът й се поуталожи малко. Да, моделите бяха много хубави. В тази част на витрината явно бяха по-евтините пръстени; по-малки камъни, по-малко декоративни елементи. Въпреки това всеки един бе красив. В „Масо“ използваха само първокласни камъни — нищо по-долу от съвсем леки инклузии в диамантите, а всеки цветен скъпоценен камък трябваше да бъде с отлична прозрачност. Софи се възхити на стоката. Техните майстори шлифовчици все още използваха по-скъпите методи на обработка; имаше диаманти с ромбоидна и розовидна шлифовка; а отстрани бяха добавени изключително фини фигури на змии или листа.
Не че можеше да се забележат добре. Бежовото кадифе като фон съвсем не успяваше да подчертае красотата на камъните; нямаше насочена светлина, която да ги кара да искрят; освен това прекалено много модели бяха наблъскани един до друг. Софи съзнаваше, че за човек, по-малко изкушен от бижутата от нея, всичко би се сляло в едно; красива и бляскава редичка, но нищо открояващо се; нито едно отделно бижу нямаше да се запечати в съзнанието на клиента.
Разходи се из залата, като внимателно оглеждаше всяка витрина. Гривни; обеци; брошки; колиета; дори и няколко тиари. „Дом Масо“ не предлагаше нищо друго. Никакви гривни за глезена, нито халки за пръстите на краката, нищо смущаващо. Но пък изложените стоки бяха прелестни, бижута, които самата тя би носила с удоволствие — но те бяха изложени някак неподобаващо за красотата си.
Софи вдигна поглед от последната витрина, в която имаше няколко прекрасни колиета от огнени опали и оранжев цирконий — дръзки и впечатляващи модели, но наблъскани един до друг и бледнеещи върху бежовия фон. Тя би подбрала тъмнозелена дамаска, която да открои толкова много пламък. Озърна се наоколо. Четиримата зяпачи си бяха тръгнали и сега магазинът бе съвсем празен.
Софи огледа строго малката групичка служители. Бъбреха си и не й обръщаха никакво внимание. Забеляза следи от немарливо отношение към облеклото у всеки един: мъжете бяха с разхлабени вратовръзки, една от жените бе прекалила с грима, а друга бе с доста неглижирана коса.
Вратата откъм улица „Фобур“ се отвори и влезе млада жена. Беше с палто на „Бърбъри“ и Софи отбеляза лекия проблясък на тънките й чорапи, идеално опънати, както и елегантните й обувки на висок ток от синя кожа. Тя уверено се запъти направо към дъното на магазина и се появи след секунди. Софи я видя да приближава до останалите служители, рязко, но тихо да им казва нещо, като кимна към нея. Първото момиче й отвърна, явно доста грубо, съдейки по маниерите й. Младата жена приглади роклята си и побърза да се приближи до Софи.
Беше брюнетка и по-млада от останалите; Софи прецени, че е около двадесет и три годишна. Носеше не особено скъпа, но прилична синя рокля, скромна права кройка, семпла жилетка и съвсем лек грим; долови уханието на „Шанел 5“.
— Простете, мадам — усмихна се ведро жената, — нуждаете ли се от асистент?
Софи поклати глава.
— Не идвате ли малко късно на работа?
Забеляза, че въпросът я подразни, но само след секунда служителката се окопити и отвърна с любезен тон:
— Да, мадам, искрено се извинявам. Имаше инцидент в метрото и влакът закъсня. Имате пълно право, естествено, служителите трябва да са тук абсолютно навреме, преди да влязат клиентите…
Софи се усмихна сърдечно. Обноските на девойката, както и външният й вид бяха на светлинни години от тези на колегите й.
— Търся обеци — каза тя. — Какво ще ми препоръчате?
Момичето леко отстъпи и се загледа сериозно в нея, изучавайки за минутка лицето й.