Огромната част от богатството на семейството, парите на Том, се състоеше в акции на компанията. Това бе неговото наследство. И нещо повече от пари. Беше заложено фамилното име. Знаеше какво би означавало за сина й да види „Дом Масо“ съсипана. Хю Монфърт, външната заплаха, все още бе на хоризонта, но преди да помисли за защита от него, трябваше да се справи с опасността отвътре.
Сега Софи си даде сметка, че когато бе дошла тук предния път, всичко е било един маскарад. Скъпоструващ, срамен маскарад. Обзе я ужасно спокойствие. Нямаше кого да вини за това; нито Грегоар, нито мързеливите служители в магазините; беше виновна единствено тя.
Е, беше обещала на Клодет, че нещата ще се променят! Нямаше по-подходящ момент от настоящия. Заръча на Ричард да паркира колата и влезе в офисите на съпруга си.
Осемнадесета глава
— Нищо, освен диамант не може да одраска или среже друг диамант — повтаряха хорово децата. — Защото диамантът е най-твърдото нещо на света.
Владек мълчеше; седеше облечен в тънките си, прилични на дрипи дрехи, и се взираше в учебника.
— Владек, не те чувам. — Учителят, господин Ковек, бе ядосан. — Не внимаваш в урока. Разбираш ли ме?
— Разбирам ви отлично, господине.
— Значи проявяваш неуважение.
Ковек изпитваше неприязън към Владек. По-слабичък от всички останали зверчета, момчето имаше тъмни замислени очи, които го притесняваха. Повечето сираци бяха лесни за контролиране — или трепереха от страх, или се подмазваха с надеждата да получат допълнително храна или някаква дреха. Никога никому не възразяваха и знаеха мястото си. След време, когато пораснеха, щяха да получат работа, осигурена от държавата — поне момчетата; момичетата отчаяно щяха да се стремят да се омъжат или да се захванат с просия или проституиране. А сиропиталището бе толкова лошо отоплявано, че няколко от децата не успяваха да преживеят зимата.
Ковек, поляк, който преподаваше в това място вече четиринадесет години, отначало бе изпитвал вина. А после, за да се отърве от това чувство, се бе обърнал към гнева — него понасяше много по-лесно. И водката. Сега във всичко, което правеше, личеше необмислената жестокост на побойника. Някога бе многообещаващ младеж с бъдеще във Варшава, но бе пресякъл пътя на един партиен функционер и в резултат го бяха заточили в тази адска дупка. Неспособен да излее яда си другиму, той се стараеше децата да страдат заедно с него.
Най-вече Владек. Първо, някой бе посмял да даде на това малко руско копеле чудесно полско име. И второ, Владек бе странна птица. Не можеше да бъде сплашен. Сякаш живееше в някакъв собствен свят. Като че ли се беше загърнал в невидима твърда обвивка, която никакво физическо насилие не можеше да пробие.
Но Ковек обичаше да опитва.
— Ела тук — изръмжа той. — Протегни ръка.
Няколко деца зажумяха. Едно малко момиченце изхлипа. Ковек го изгледа сурово и то замлъкна. Няколко от по-едрите момчета се ухилиха. Както във всеки друг затвор, и тук имаше строга йерархия и правилата се налагаха безпрекословно. А Владек отказваше да ги спазва. Не общуваше с никого и грубияните от групата, объркани от огромните му очи и вторачен поглед, го оставяха на мира.
Ковек се пресегна зад гърба си и измъкна по-голямата от двете показалки. Заплашително удари с нея по бюрото.
Владек се измъкна от чина си и излезе пред класа. Не каза нито дума; просто протегна ръка.
Ковек за миг изпита угризение. Но веднага го потисна. Удари силно протегнатата длан на момчето. За секунда се появи бяла резка, която мигновено се поду в яркочервена следа. Ковек злобно го удари още два пъти.
Тъкмо щеше да нареди на момчето да протегне и другата си ръка, когато срещна погледа му.
Владек го гледаше право в очите. Омразата бе напълно очаквана. Но в очите на момчето имаше и друго. Нещо толкова смразяващо и ужасно, че Ковек видимо потръпна. „Лоши очи“ — на изток още вярваха в подобни суеверия, особено привечер, когато слънцето отстъпваше на нощта.
— Можеш да се върнеш на мястото си — заекна Ковек, за да прикрие объркването си. — Надявам се, че си взе поука, Владек.
Момчето седна на чина си, без да каже нищо.
— Разкажи ми за диамантите — нареди учителят.
— Нищо, освен диамант не може да одраска или среже друг диамант, защото диамантът е най-твърдото нещо на света.
— Да. И какво още знаеш?