Монфърт стана.
— Ще бъда при теб след десет минути.
— Няма ли да останеш?
Хю погледна през рамо жената, която лежеше гола и без никакво притеснение върху сатенените чаршафи, докато очите й — опушено зелени — пробягваха с възхита по стегнатите мускули на тялото му и се спряха на белега на гърба му. Тя никога не питаше за белега, тъй като бе усетила какво очаква Хю от нея, а точно това отличаваше в най-голяма степен добрата проститутка. Но той знаеше, че я възбужда; когато се извива страстно под него, пръстите й винаги се озоваваха върху белега и леко следваха линията му.
— Съжалявам, но не мога.
Продължи да закопчава ризата си.
— Жалко. — Тя се протегна доволно, извивайки гръб; показваше му тялото си в най-добрата му форма. — Бих могла да ти отделя още един или два часа. Без да плащаш допълнително.
Той поклати глава.
— Съжалявам.
— Не бъди толкова мрачен, скъпи. — Гласът й криеше лека досада. — Никой не е умрял.
Монфърт се запита дали наистина е така. След това винаги имаше усещането за някаква загуба. На гордост може би… или на надежда. Всеки път по малко, сякаш нещо бавно умираше вътре в него.
Апартаментът на Карън бе с огромни прозорци — от пода до тавана — с прекрасна гледка към центъра на Бостън: небостъргачите пронизваха небето, очертани с неонови светлини на тъмния му фон, много от прозорците още светеха. Този град, както и много други градове в Америка, не спеше.
Облече се бързо, но безукорно. Бе запазил навика от военните си години. Леглото му винаги бе идеално опънато, а обувките му неизменно блестяха от чистота.
— Не ме забравяй и следващия път — обади се жената. — Винаги минава много време между посещенията ти.
Начинът, по който го каза, му подсказа, че използва заучена, често употребявана фраза — обичайните й думи на раздяла. Бръкна в джоба на сакото си и извади плика, за да го остави внимателно на леглото до нея.
Тя го прие с благодарно кимване.
— Благодаря ти, скъпи.
— Аз благодаря — учтиво каза той. — Приятна вечер, Карън. Ще се видим пак.
— Хей, за мен беше удоволствие. — Както се бе излегнала върху чаршафите, тя го погледна и в очите й се появи дяволито пламъче. — Срещала съм мнозина, а ти си от най-добрите.
— Благодаря — измърмори той.
— Можем да опитаме нещо по-различно другия път. Някакви костюми или маски. Или играчки… някога използвал ли си секс играчки? Имам и приятели. Момичета, момчета… — Сви рамене. — Предполагам, че за теб ще са само момичета.
Хю безмълвно поклати глава. Сега тялото му изгаряше от срам също толкова силно, колкото и от нуждата му от нея преди час.
— Ти си страхотен, скъпи. Представям си какво ще е, ако се отпуснеш малко — въздъхна. — Толкова си праволинеен.
— Трябва да тръгвам — каза кратко той и излезе възможно най-бързо.
Докато чакаше пред асансьора, му се стори, че чува смеха й вътре в апартамента; да, определено се смееше. Но не звучеше весело, а по-скоро горчиво. Понякога с всички ставаше така, особено ако сексът е бил по-атлетичен или страстен. Защото независимо какво ставаше в леглото, той винаги ставаше и се обличаше само секунда след като свършеше. Това обиждаше някои от момичетата; вероятно им се струваше прекалено брутално откровен за сделката им.
Но Карън му бе отмъстила подобаващо, ако наистина такова бе намерението й. Да говори за секс играчки и други момичета — дори момчета — за маски…
Защото в крайна сметка това бе само секс, нали? Просто физическо действие и каквито и да бяха средствата за възбуждане, за нея бе все едно; едва ли би имало значение и за него. Той смяташе всякакво подобно предложение за отвратително и се чувстваше безкрайно унизен и омърсен. И сега извършваше същите движения, усещаше същата физическа възбуда, както някога с Джорджи, но онези мигове бяха толкова скъпоценни за него. Нямаше нищо общо със сегашното правене на любов, освен облекчението.
Асансьорът дойде и той влезе, като натисна копчето за фоайето. Много му се искаше да не мисли за Джорджи в подобни моменти. Но винаги ставаше така. Сега бе по-тежко от обичайното.
Никога повече нямаше да посети тази жена, каза си той. Оставаше горчилката от това, че я бе предал по някакъв начин; въпреки че никога не й бе „изневерил“, никога не бе пожелал и за миг дори друга жена.
„Съжалявам — каза й сега в мислите си. — Прости ми“.
Тя, разбира се, би му простила. Но не бе сигурен, че сам би си простил.
Нощта бе мека и приятна и реши да повърви до хотела си, вместо да вземе такси; имаше нужда да подиша чист въздух и да помисли, за да преодолее надигащото се неприятно чувство. Изкушаваше се тържествено да се зарече, че никога повече няма да го прави; но подобна закана бе толкова лишена от смисъл, че този път дори не си направи труд да я изрече.