Не бе имало мъж в живота й от дълго време.
Джуди загърна леко жилетката си. Колко години бяха минали, три? От онази злополучна нощ с лондонския търговски директор. Ужасна история — и двамата нямаха търпение да избягат от хотелската стая на другата сутрин. А шест месеца по-рано бе срещнала онзи фолк китарист в един джаз клуб по време на отпуска си в Ню Орлиънс. Но това не се броеше, беше просто ваканционен секс.
И двете връзки бяха без каквото и да било значение за нея. Понякога изпитваше нуждата, почти клинично любопитство, просто да провери дали все още функционира като жена. Но удоволствие… Какво удоволствие би могла да изпита от нечие непохватно опипване и няколко бързи тласъка?
Никакво. Не бе изпитала никакво удоволствие.
Тя нямаше любовници. Мислеше за един-единствен мъж, мислеше прекалено често, макар да се опитваше да се отърве от навика. Пиер — великолепния, очарователния Пиер, искрящ като шампанско. Нейния учител в бизнеса, секса и живота.
Ето че стигна до пресечката и до офисите на компанията. „Дом Масо“ — дискретен надпис върху малка месингова табелка. Изпита облекчение при вида на познатата фасада. Животът й щеше да продължи доста комфортно, с повече пари и солидни постижения в работата, с установено място в бизнеса, което сама си бе извоювала.
— Радвам се да ви видя, мадам — посрещна я мосю Лазар.
— Благодаря, че ми отделихте време за среща, сър — отвърна Джуди на отличен френски.
— Мисля, че е по-добре да продължим на английски — предложи Лазар. Намести очилата с половинки стъкла на носа си и й се усмихна кратко.
Джуди настръхна — смяташе, че произношението й безукорно.
— Защо? — попита тя.
— Не сте ли чули?
Джуди се поизправи на стола с орехова облегалка, озадачена. Грегоар Лазар й се усмихна. Беше висок и много добре облечен, в очите му проблясваха весели пламъчета. Но въпреки това я притесняваше.
— Смятах, че вече сте чули слуховете — отбеляза той.
Тя поклати глава.
— Последните две седмици прекарах в Лондон, мосю.
— О, да, модните ревюта.
— Убедихме „Вог“ да публикуват статия за новата ни колекция — продължи целенасочено Джуди.
— Да. Поздравления.
— Исках да поговоря с вас за моята позиция — бе добила навика да говори стегнато с хората, да насочва разговора, накъдето тя желае.
— О, Джуди. Не мисля, че позицията ви е застрашена по някакъв начин.
Тя зяпна.
— Моля? — възкликна на френски.
— На английски — напомни й той.
Застрашена? Бе дошла да получи повишение.
— Не разбирам за какво говорите, мосю.
— За новия шеф — отвърна той. Въпреки отличното произношение, в английския му се долавяше следа от френския спокоен тон, а дори и намек за още нещо под него; може би славянско влияние или източноевропейски полъх. Очите на мосю Лазар бяха съвсем леко и много секси удължени, което напомняше на Джуди за Чингиз хан. Макар че той бе, погледнато като цяло, доста по-уравновесен човек. — И моят — добави той.
Джуди издиша шумно.
— Нов шеф.
Идеше й сама да се ощипе. Как е могла да изтърве това? Две седмици в мрачния и влажен Лондон, а и не си бе направила труда да следи деловите издания. Цялото й внимание бе съсредоточено върху женските списания, където „Масо“ трябваше да се бори за място с всички останали дребни дизайнери и големи бижутерски къщи.
— Някой е купил компанията? — попита предпазливо.
Това беше проблем. Голям. Новите шефове обичаха да съкращават щата, да уволняват, да сменят служители. Лесно можеше да се озове на улицата. Макар Лазар да бе казал, че мястото й не е застрашено, как би могъл да знае със сигурност?
— Не, няма такова нещо. Просто мадам Масо е решила най-накрая да обяви официално мосю Масо за починал.
Джуди замръзна на мястото си шокирана.
— Минаха седем години — продължи Грегоар Лазар.
Погледна я, после преднамерено отклони поглед, вероятно за да й даде време да се съвземе.
Тя мъчително преглътна.
— Какво… какво означава това за нас, мосю?
Той сви рамене по типично галски маниер — с цялата горна половина на тялото.
— Нямам представа. Вероятно нищо особено. Означава просто, че мадам Софи сега ще контролира компанията, както и акциите на съпруга си. Очакваме скоро да посети главния офис, затова помолих служителите да говорят на английски. Доколкото разбрах, френският на мадам Софи е все още леко тромав.