III
Колко много Искрове! Бели Искър, Леви Искър и Черни Искър. И Прави Искър от Чанакгьолските езера до Вада. А сетне и Голям Искър, наричан още и Главен Искър — от водослива на Бели и Черни Искър надолу към Самоков. Ала старейшината между всички Искрове е Черни Искър. От неговите извори брои началото си Главния Искър и ведно с него извървява 401 километра от юг на север, преди да се влее в Дунава. Тъй водите на всички Искрове стигат до Черно море. Но Черни Искър има и друго предимство. Той протича през единствената населена долина в Рила или по-право, през единствената вътрешнопланинска оградна котловина. Някои я наричат Говедарската котловина.
Тя е толкова на Говедарци, колкото на Доспей махала или на Маджаре. А защо да пренебрегваме Мала Църква, край която минава Леви Искър, след като излезе от тесния пролом, или селото Бели Искър, кацнало само на хвърлей камък от моста, под който Черни Искър прибира водите на своя бял събрат? Тия селца са били известни още в турско време като Искърските махали. Или само като Искровете. Тъй ги наричат и самоковци. В народната географска номенклатура Искровете са и реките, и селцата край тях, та дори и самата котловинна долина на Черни Искър.
Каква прекрасна долина! Просто неповторима… Наистина има и други долини в Рила, всяка взела и името, и чара на своята река. Или на нейния речен басейн. Но като тая на Черни Искър, откраднала по нещо от красотата на всички останали долини, няма друга! Тя не е тъй глуха, като Маричината долина с нейните безмълвни смърчове, изправени като свещи по стръмните скатове, тя няма и чудните прагове на Рилска река и не кънти като нея от шума на водопадите, не е постлана от единия до другия край с килим от пъстри горски цветя като тихата Илийна долина и не омайва всяка есен с багрите на вехнещите листа по короните на букаците, с които се слави долината на Благоевградска Бистрица. В друго се крият нейните предимства. Само тя разкрива изведнъж пред погледа цялото си елипсовидно корито, дълго към петнадесет километра между Вада и водослива на Бели и Черни Искър. Смайва именно тази внезапно разкрила се панорама, пълна с неповторими контрасти — от зъберите по алпийското било, през зелените напречни ридове до нивите в дъното на долината. А и керемидените покриви на селцата сякаш вдъхват живот на чудната гледка.
Петнадесет реки и рекички се спускат между ридовете на север от алпийското било и се вливат в Черни Искър. В почти всички от тях се крие местна, балканска пъстърва. От запад на изток, първа след Прави Искър, е Бялата вода, тоя най-къс приток на Черни Искър. Втора по ред иде пълноводната Урдина река, красива и лете, и зиме. Третата е Мальовица, в която се стичат водите на Мальовишките и Маломальовишките езера. Следват трите Прекорешки сестри, които се спускат с голям увес в доловете между Ловница, Купените и Попова капа, за да се съединят в едно корито, преди да се влеят в Черни Искър някъде между местностите Гьолечица и Надарица. Подир тях идат Малка и Голяма Лопушница, разделени от дългия Лопушки рид. Те също се сливат в едно корито. Дотук стигат гористите склонове. Отвъд, вече в откритото поле, първа протича малката Жупаница. Следват няколко неголеми, ала никога непресъхващи реки, които прорязват самите села: Юрушка река, малката Грековица, която почти разделя Доспей махала от Говедарци, Селската река, вкарана в зидано корито сред площада на това село, и Милчиница, протичаща през съседното село Маджаре. Подир малките Сапорчева река и Светата вода на Балин дол иде Леви Искър, тоя най-голям приток на Черни Искър и с най-голям басейн след него. Бели Искър завършва поредицата току под Пашиница. Но той иде откъм Демиркапия.
По-старите жители на Искровете си спомнят времето, когато Леви Искър се е наричал Луди Искър — тъй чести са били пакостите на тая река. Прозвището е достойно, ако съдим по широкото й корито над Мала Църква. В него реката би се поместила до петдесетина пъти! И тя наистина набъбва дотолкова в ранно лято при проливни дъждове, които стопяват и сетните преспи във високата планина. Ала кой е почернил Черни Искър? И защо неговият друг побратим се нарича Бели Искър? Водите и на единия, и на другия са еднакво бистри и кристално чисти. Може би белите камъни в коритото на Бели Искър, довлечени от мраморните находища към Деянов дол и по-нагоре, в пролома на Демиркапия, обясняват названието на реката? В коритото на Черни Искър няма мраморни отломъци. Скалите в неговото дъно са от гранит, инжекционни гнайси и кварцобиотитови шисти. Те всички имат тъмен оттенък, който се предава и на водите. Или може би страховитите наводнения по Черни Искър, като тия през 1849 и 1855, през 1881 и 1897 година или в по-ново време през 1954 и 1957 година, са го почернили в речника на местните жители? И това е твърде възможно. Едно трето обяснение е, че покрай Бели Искър има проход и отворен, естествен път през планината, към отвъдната Якоруда, докато Черни Искър протича в затворена долина: черен, затворен, непроходим Искър. Черен, ала се вие в една светла, просторна долина!