През пролетта и есента дневната амплитуда на температурата е много малка. Призори, почти до края на май, термометърът често показва нула градуса. Тогава температурите към пладне не са високи. Те нарастват с удължаването на дните и по-обилното слънчево нагряване. А дойде ли първата половина на юни и цъфнат ли милионите борове и смърчове по напречните ридове, небето синее, тревата бързо избуява и ветрецът вдига същински облаци от жълт боров прашец, разнася ги от единия до другия край на долината и тя цялата ухае на бор. По това време и птичките пеят по клоните, и катеричките се катерят по смърчовите стволи, и орлите кръжат в синевата на простора. Раздвижват се и мечките в тъмните гори, пробягват сърни и елени през цъфналите поляни. Щастливци измежду планинарите могат да зърнат и диви кози. Стада от тях се срещат и по Купените, и по урвите над Урдина река, докато мечките и сърните бродят най-вече в горите между Селската река и Краище, а дивите петли — предимно в местността Плана над Гьолечица, по пътя за Мальовица. До недавна имаше и много глигани, ала повечето от тях измряха от чумата през 1942 година. Напоследък ловците изпотровиха със стрихнин и вълците, а покрай тях и лисиците. От отровните лешове на тия хищници понамаляха и гарваните. Дори орлите пострадаха! А те ведно с мечките са вече на изчезване в цяла Европа.
Такъв е животинският свят в горите над Искровете и по скалите на алпийското било. А хората в селцата нейде в дъното на долината? Те минават за шопи. Ала същински шопи ли са искровци, отгде са се взели, кога и как са населили долината на Черни Искър — ето първите любопитни въпроси, коиго изникват в ума. Те трябва да получат сносен отговор.
Самите селца — пет на брой — не са толкова малки, защото общото им население вече превишава 5300 души. И днес, както в началото на века и към средата на миналото столетие, най-голямото село е Говедарци. Според преброяването от 1956 година това село ведно с с. Доспей махала е наброявало 2408 жители. Говедарчани дълго се бореха да включат Доспей махала към своето село и най-после успяха да се наложат. Сборната община запази името Говедарци. Следват Мала Църква с 888 жители и Маджаре с 550 жители. Броят на къщите почти съответствува на населението.
Странни, необичайни имена имат тия селца. При това Мала Църква доскоро се наричаше Сръбско село, сякаш за отлика от съседното Маджаре, гдето човек би очаквал да срещне потомци на чистокръвни унгарци… Пък и Говедарци, както ще видим, е имало много и различни имена в миналото — Българе и Говедаре, Голямо село, Ново село и Мацакурово… Но нека да не избързваме! Нека да проследим миналото на тая долина още от най-далечни времена, доколкото позволяват оскъдните източници. От римско време до наши дни.
Глава II
Един изчезнал град
I
Колко безплодни остават усилията на планинаря да издирва развалини по Рила и други паметници на отминали епохи с по-древна култура! Планината сякаш е оставала пуста през вековете. Тя изглежда достойна за прозвището, дадено й от монаха Иван Рилски преди хиляда години когато дошъл да се посели „в тая рилска пустиня“.
Оскъдни са историческите паметници край днешния Самоков, в самото Самоковско поле и около северните подножия на планината. Само Сапарево прави изключение. Това селце е някогашната Германия — важен, може би четвъртият по големина град в Средиземна Дакия, въздигнат от императора Юстиниан и прославил се като родно място на римския пълководец Велизари. Германия е съществувала под това име и като част от българското царство докъм X век. За нея последен споменава арабският географ Идризи, минал оттам два века по-късно. Тя няма нищо общо с Германщица (река Джерман) от известния хрисовул на Иван Шишман. Нищо освен тракийския произход на името. Защото по звук и замисъл тракийското „терма“ отговаря на славянското „горещ“ и на литовското „горме“ за горещина. Името е произлязло от горещите сапаревски извори. Край тях и до днес се срещат дялани гранитни камъни, зидове, стълбове, саркофази, жертвеници и монети от римската епоха. А в самата баня, при прокарването на шосето от Самоков за Дупница през 1911 година, е бил намерен един християнски некронол със стреховидни керемиди, издигнат между V и VI век.
Ала това е всичко. В Самоковското поле почти не се срещат исторически паметници. Самият Самоков е много млад град. За него не говорят и турските историци, когато описват кръвопролитните сражения от 1413 година към Чамурлия и около Сефер-чешме, все в близко съседство с днешния град. Той просто не е съществувал тогава. Само едно местно предание гласи, че турците се спрели при Кяфир-кюстендже или Костенец, а българските защитници на котловината — при днешния Самоков. Но ако градът действително е съществувал по време на турското нашествие, той ще е наброявал само няколко къщи в самото предполие на планината, някъде към Бельова църква.