Кой е бил тоя град и какви са били неговите жители? Купища сгурия близо до срутените крайселищни зидове само подсказват рударския поминък на тоя край. Но рударството, процъфтяло тук най-вече в турско време, е било познато и на римляните, та дори и на траките. Преди римляните да въведат построените на вода мадани, желязото е било топено в съвсем прости пещи, разгорещявани с ръчни мехове. Тъй са добивали желязо самите траки и затова се срещат сгуриени находки по високи и безводни места на планините. Сапарево или някогашната Германия се издига върху развалините на древно тракийско село. Друго тракийско поселище е съществувало край Джерман, близо до днешното село Червен бряг, гдето при случайни разкопки са били намерени стари тракийски монети от Раметалк. Известно е също така, че даките — едно от тракийските племена, дало името на по-късната римска провинция Средиземна Дакия — са заграждали и укрепвали поселищата си с каменни стени. Също като при изчезналия град в долината на Черни Искър! Уви, приликите водят към догадки, ала догадките още не са доказателства…
II
Тайната на този изчезнал град е сякаш преплетена в земята с яките коренища на боровете из Надарица. Тя навярно ще остане неразкрита още дълги десетилетия, макар две сравнително скорошни находки да хвърлят известна светлина върху миналото на поселището.
Първата находка е по-отколешна, пък и много по-значителна. През 1931 година овчари от Искровете случайно разкриват три галерии в снагата на планината край Гьолечица, недалеч от самата Надарица. Скоро там пристигат и геолози. Те взимат проби от скалите, проучват рудата и разпознават златната жилка. Галериите наистина са принадлежали на древни златокопачи. Подир нашите геолози пристигат и чуждестранни специалисти, ала си отиват разочаровани: рудата се оказва твърде бедна и не оправдава разработването на шахтите. Но това е друг въпрос. Шахтите са там, в снагата на планината, останали скрити от погледа през незнайни векове — скрити и за самите искровци, до които не е достигнал даже споменът за някогашните златокопачи. А искровци помнят от няколко века!
Галериите неволно ни карат да свързваме златокопачите с изчезналия град и да отхвърляме предположението за неговия тракийски произход. Сега вече то изглежда неправдоподобно. Защото траките са били скитници златотърсачи, неуморни промивачи на златоносните пясъци в реките, но не и рудокопачи. Те не са могли да дълбаят галерии в скалите. Други хора ще са обитавали изчезналия град. И може би тъкмо те са струпали могилите от обли камъни край Вада и наредили поредицата от блокове нагоре по рида, сякаш да сочат пътя към езерата. По-вещи от траките, те са дошли подир тях в долината на Черни Искър. Навярно с римските легиони…
Така стигаме до втората от двете находки. Тя е сравнително по-прясна — от пролетта на 1949 година, но с малко по-длъжка история. И тъй, в оная пролет край Надарица пристигна внушителна група от трудоваци. Момчетата сякоха и чукаха, рязаха и коваха и накрая се настаниха в удобни дъсчени бараки. Дошли бяха, за да останат. Защо? На въпросите на искровци те отговаряха с мълчание. И с вдигане на рамене. „Военна тайна!“ — мислеха селяните.
Тайната се разкри едва когато трудоваците започнаха с иманярска страст да разкопават и разравят няколко големи площи в местността. Това стресна истинските иманяри от Искровете. Ала те скоро се успокоиха — трудоваците копаеха на сто-двеста крачки западно от крайните стени на изчезналия град. Не, там можеше да бъде заровеното имане! И като разбраха, че момчетата в сивите куртки изграждат рибарници, селяните ги оставиха на мира. Само авторът на тези редове продължаваше да се навъртва край тях.