Навярно ще ги понасяме десетилетие подир десетилете с излишно търпение, примесено с немара и тъпо неродолюбие.
Нищо не говори тъй красноречиво за гнета на турския феодализъм в българските земи, за чудовищното неравенство и неправда към покорения народ, както простата и почти смешна истина, че цялата ненагледна Рила, цялата огромна планина от река Яденица на изток, край Белово, до Джерман на запад и Предела на юг, с нейните 2396 кв.км, с нейните красиви върхове, гористи рътове и кристални езера, е принадлежала само на един човек! Това е Гаази Кара Мустафа паша, окончателният завоевател на целия Балкански полуостров и на много земи извън него. Ферманът на Баязид II от 1508 година разрешава на тоя велик везир „да владее като своя собственост още и цялата планина, наречена Джебели Рила“. Владението е наследствено. Но той не е могъл да обсеби и красотата на Рила.
Съмнително е дали кракът на великия везир е стъпвал на някой рилски връх. Ако пашата бе изградил поне една крепост в планината или дворец, чийто скромен двор да бъде цяла Рила, или даже един по-як яхър за конете си, техните развалини щяха и днес да ни напомнят за Гаази Кара Мустафа. Ала той не е оставил нито един културен паметник в Рила. Доволен е бил да прибира приходите от нейните гори и пасбища. И още приживе побързал да завещае своята Джебели Рила на вакъфа в родния си град Гейбус, нейде в Мала Азия, врекъл приходите за издръжката на свещената джамия, на имарето и месчедите. Дори монасите на Рилския манастир, вгнездили се в планината цели пет века преди появата на Кара Мустафа, са били „наематели“ на вакъфа в Гейбус! Това личи от един ферман, издаден в Одрин от султан Мохамед IV, в който се подчертава, че рилските калугери редовно са изплащали на вакъфа определените им данъци за тяхната част от планината. Наистина забравен е бил хрисовулът на Иван Шишман за дарението на тая обител… Днес и ние бихме забравили великия везир, ако не свързвахме името му с това звучно и странно название на Рила, запазило се почти до Освобождението.