Цялото население на Искровете бе вдигнато на крак, за да гаси пожара. Надойдоха и хиляди войници от Самоков и Дупница. Ала стройните смърчове в китните гори на Йозола горяха като факли и вятърът прехвърляше пламъците от един рид към друг. Гореше и тревата край дънерите на дърветата. Огромен черен облак бе легнал над цяла Рила, въздухът бе станал душен и в Искровете, и в Самоков, та дори и в далечната Дупница, а огненото сияние в небето личеше и от Банско, и от Ихтиманско поле. Дни наред раздвижените въздушни маси посипваха с пепел керемидите на околните градове. Тъй изгоря гиздавата Йозола. Езерото под върха остана да зее като сляпо око, сякаш изтърбушено сред безкрайната гробница от черни недогорели смърчове.
Опожаряването на Йозола бе едно отчайващо, позорно дело на безпросветни хора. Такива бяха искровци, и не по своя вина. Едва в 1926 година бе издигната първата прогимназия в долината на Черни Искър, близо до шосето при началните къщи на Говедарци. В нея се просвещаваха малчуганите на същото село, с неговите 995 жители, и на Доспей махала, догонваща първенеца със своите 934 жители, и на Маджаре, вече достигнало 453 души, и на Мала Църква, е 542 потомци на някогашното сръбскоселци. Една прогимназия за четири села с общо население от кръгло три хиляди души! Чудно ли е тогава, че в тези четири селца са могли да се намерят двама-трима злосторници, които да подпалят Йозола от озлобление за отнетата им гора и паша? Искровци трябваше да търсят допълнителен поминък. В Бели Искър имаше варници. Сега и малоцърковци почнаха да гасят вар. Един говедарчанин построи рибарник край Черни Искър за изкуствено развъждане на пъстърва. Друг рибарник изникна под Маджаре. Но тези начинания ползуваха само отделни домочадия. Притеснени от нуждата, стопаните с по-хубави къщи почнаха да отстъпват приличните стаи на летовници от Самоков и София. Особено зачестиха гостите от столицата. Помножиха се и туристите. И понеже в четирите селца нямаше нито един хотел или хан, годен да приюти летовника или закъснелия пътник, искровци се заеха да строят по-хубави къщи, за да отдават стаи под наем. Самите те продължаваха да живеят в приземните етажи през една стена от добитъка.
Като „отнеха“ горите и водите на искровци, столичани сякаш намислиха да „обсебят“ и въздуха в самите Искрове — тоя чист благоухан въздух, свеж и през най-знойното лято, изпълнен с аромата на боровия прашец през пролетта и с дъха на съхнещите треви и билки в летните откоси по ливадите. Всяка училищна сграда в Искровете се превръщаше в летен лагер за столичните деца. Чрез тези деца в селата навлизаше и една по-висока култура. Защото примерът е заразителен. И вече все по-нарядко се срещаха босоноги дечица в селцата край Черни Искър, неизмити от майките си и с изпокъсани дрешки, да шляпат с премръзнали крака в калта. А преди те потичваха боси и в снега по дворищата, и върху леда! Боси, сополиви, но с румени лица.
Културата навлизаше в Искровете и чрез летовниците, и чрез туристите. Последните понякога пренощуваха в Говедарци, преди да потеглят за хижа „Скакавица“ в дъното на долината на Черни Искър в подножието на гърбавия Кабул. Дълго време тя беше едничката туристическа хижа в Рила. Ала през 1934 година бе построена хижа „Мальовица“ и потокът на туристи нарасна неимоверно. Говедарци наистина се прочу между планинарите. Едни преспиваха в селото, други се отбиваха за малко в кръчмите, дорде дочакат превозно средство към Самоков, трети, тръгнали с тежки раници към върховете, скланяха някой местен жител да ги съпровожда с товарния си кон. Между планинарите имаше и ловци от столицата. Тъй искровци все по-често имаха допир с хора от различни професии.
Този контакт ползуваше най-вече говедарчани и доспеймахленци, особено след изграждането в тяхното землище на хубавия почивен дом на работниците от столичната държавна печатница. Много момци и девойки намериха постоянна работа в почивния дом на печатарите. А тия печатари бяха все напредничави хора. И тъй, някак неусетно, все под влиянието на планинари, печатари и други летовници, растеше броят на младите искровци от двата пола, които завършваха гимназия. Само малцина се насочваха към висшите учебни заведения. А в Искровете дотогава нямаше нито един висшист. Културата навлизаше в селата и чрез обществените фурни, и чрез водоснабдяването, и чрез първите малки читалища.
Ала тоя културен подем се забавяше от стеснените материални възможности в Искровете. Жителите на тези селца обичат да казват, че човек само „мешината“ си не може да излъже, като под мешина подразбират стомаха и празните черва под него… С други думи, след ограничаването на пашата в горите, кози стада заместиха част от овчите. А козите не дават вълна, пък и млякото им е слабо. И понеже една пакост никога не иде сама, подир 1932 година понамаля и контрабандната сеч на горите, тъй като представителството на самоковското лесничейство в Искровете се превърна в Говедарско общинско лесничейство с голям брой горски надзиратели. Заваляха актове за нарушение на закона за горите.