Тия ловци на хора не обичаха да влизат в открит бой. И когато група партизани, настанили се в туристическата хижа под Джанка, край Грънчарското езеро, прекъснаха движението по шосето от Самоков за Якоруда и Разлог, не се намериха смелчаци измежду жандармеристите да тръгнат срещу тях. Те първо изчакаха овчарите да слязат от планината и да развържат езиците си. А пастирите им се надсмиваха. И се разприказваха. Те нямаше защо да мълчат, тъй като партизаните се били преместили далеч отвъд Джанка, в незнайни ридове и долове. Едва тогава жандармеристите потеглиха с мотоциклети и камиони към седловината над Грънчарското езеро, напълно уверени, че ще се завърнат невредими. Отишли в хижата, преброили липсващите одеяла и толкоз! А заслона подпалили…
Сякаш да се надсмеят над този геройски подвиг на жандармеристите, наскоро подир опожаряването на хижата в Мала Църква пристигнали посред бял ден четирима въоръжени партизани. Те се запътили право към кметското наместничество и влезли в него с господарска походка. Представили се на наместника като цивилни инспектори от жандармерията, поразпитали ги за едно за друго, прегледали и пушките на охраната, поискали да узнаят разположението на постовете и дали има млади неблагонадеждни хора в селото, а после си заминали. Не забравили и да се легитимират като пратеници на жандармерийския щаб в Кюстендил! Играта им скоро се разкрила, ала наместникът станал за смях пред всички. И истинските жандармеристи се понапили от мъка.
За да престанат посещенията на такива странни инспектори, предрешени като туристи, в Искровете бе провъзгласена епидемия от шап по добитъка и само снабдените с открити листове имаха достъп до селцата. Плоската хитрина будеше смях у селяните. Тогава жандармеристите отвлякоха десетина от най-будните момци в тия селца — едни неуки, други среднисти, трети висшисти — и ги настаниха в лагери, зад бодливи телени мрежи или направо в затворите. Дори някои от учителите не бяха пощадени. Тъкмо те сякаш сееха заразата. А офицерите от щаба се възмущаваха поради нарастващия брой на тия млади глави, отвърнали с неблагодарност на ежегодния дар от царско брашно за Искровете. „Храни куче да те лае!“ — мъдруваха те в памет на току-що умрелия владетел.
Хайките зачестиха, защото отвред пристигаха сведения за движението на партизански чети. И за техните подвизи. Партизани бяха унищожили една немска военна част при спирка Жабокрек по линията на дековилното влакче за Рилския манастир. Ударът дойде като гръм от ясно небе. В тия тревожни дни петима ранени или болни партизани, откъснати от своите отреди, се бяха предали на отделни постове в различни части на рилските окрайнини. Те бяха повярвали на обещанието за пощада. Жандармеристите ги довлекли в главния щаб на войската над Говедарци, но още на следващата нощ ги подкарали с вързани ръце нагоре, по рида на запад от Преслапа, към обширната поляна в местността „Говедарника“, и там ги разстреляли в тъмата. Гробовете им личат и днес в горния край на поляната, край „царската“ пътека, само на няколкостотин крачки от хижа „Самоковска комуна“. Малка надгробна пирамида стърчи сред грижливо засадени горски цветя.
Много са жертвите. През тия месеци в Рила намериха смъртта си плеяда смели мъже. В западните рилски подножия, нейде между Бараково и Благоевград, загина Никола Парапунов, организаторът и ръководителят на съпротивителното движение в Пиринския край. Под Мечи връх в Рила падна и Станоя Крекамански, друг партизански командир. Някогашната туристическа хижа „Македония“, служила за убежище и на пиринските, и на рилските партизани, днес носи неговото име. Пак в Рила загина и Атанас Янчев. Смъртта сякаш пощади Желю Демиревски в боя при Жабокрек, за да покоси живота му в Отечествената война само няколко седмици подир изгонването на немците от страната. Духът на Желю, командир на рилопиринския партизански отряд, и до днес живее над Пазар-дере, към Дамга и Кабул, край Седемте рилски езера. Там бяха любимите сборища на неговите хора. От тия върхове сам Желю често е хвърлял поглед към селцата в долината на Черни Искър, към царските дворци и щаба на войската. И е броял дните до крайната победа.