Към 1956 година, когато бе извършено последното общо преброяване на населението, двете кооперативни стопанства в Искровете бяха стъпили здраво на краката си. Наистина трудоденят още не беше голям, но се приближаваше до средната надница на фабричен работник. Сега частните стопани се брояха на пръсти. Тъй беше и в Говедарци, това средищно село в Искровете, и в Доспей махала, преминало и административно към него, и в Мала Църква. Маджарци образуваха свое кооперативно стопанство едва в следващата 1957 година. Само белоискровци останаха частници! Ала не задълго. Година-две по-късно, при уедряването на кооперативните стопанства, те бяха включени в района на самоковското стопанство. Тогава се обединиха и трите стопанства в долината на Черни Искър. Средището им беше в Говедарци.
Според преброяването на населението от 1956 година общият брой на жителите в Искровете вече възлиза на 5303 души. За три десетилетия от 1926 година населението е нараснало с кръгло 1500 души. Този фактически прираст е напълно задоволителен. Той показва между друго, че през последните петнадесет години не е настъпил отлив на населението от петте селца в долината на Черни Искър към такива градски промишлени центрове като Самоков, Станке Димитров и София. Това се дължи отчасти на добрите условия в тия села и отчасти на отдалечеността от градовете. При това промишлеността в близкия Самоков е сравнително слабо развита, а след построяването на язовира при Пасарел в града се поселиха много жители от Горни Пасарел, Калково и Шишманово, чиито землища останаха под водата. Те запълниха нуждата от работна ръка в самоковските дъскорезни и ленени фабрики.
Към 1956 година Говедарци и Доспей махала, слети административно, наброяват 2408 жители. На второ място иде Бели Искър с 1457 жители, следван от Мала Църква с 888 жители и от Маджаре с 550 жители. В сравнение с 1926 година най-голям прираст на населението се наблюдава в Бели Искър (72,0%) и Мала Църква (63,8%). Увеличението за Говедарци и Доспей махала възлиза само на 24,8 на сто, а Маджаре остава на последно място с 21,4 на сто. По-големият фактически прираст на населнието в Бели Искър и Мала Църква се обяснява донякъде с големия брой на работници по поддържането на язовира над първото село и на юзината и водохващането при второто. При това към 1956 година край Бели Искър бе открита малка мина за редки метали и тя също привлече работници и административен персонал.
Мината при Бели Искър е единственото промишлено предприятие в Искровете, изградено след Девети септември. Допреди няколко години над Говедарци, по пътя за „Овнарско“, съществуваше и една голяма, модерно организирана ферма за сребърни лисици, а нейните многобройни боксове с красиви животни неизменно спираха погледа на минаващите туристи. Ала това начинание се оказа нерентабилно, броят на лисиците бе намален и самата ферма бе преместена на друго място. Сега под някогашния лисичарник блестят водите на рибарниците. Те бяха създадени от военните и построени от трудоваците недалеч от Черни Искър, близо до древния изчезнал град. В тях се развъжда американска пъстърва. Другите промишлени предприятия в Искровете са водноелектрическата централа при Мала Църква и бившият кооперативен гатер при Говедарци, станал отколе държавен.
Впрочем в Искровете не би трябвало да има промишлени предприятия не толкова поради липсата на местни суровини, колкото във връзка с курортния облик на селцата и с чистотата на реките, каптирани за нуждите на столичното население. Извън язовирите при Бели Искър и водохващането над Мала Църква през последните години столичният водопровод бе подсилен с част от водите на още няколко притока на Черни Искър, спускащи се към него от северните склонове на алпийското било. Студените води на тези рекички се използуват предимно през лятната засуха. Дълъг канал ги отвежда през цялата долина на Черни Искър до главния тунел под Мала Църква, който минава под коритото на Искъра и през самата снага на Лакатишка Рила. Тези води представляват безценен дар на Искровете за столичани.