С нарастването на населението се промени и външният облик на петте селца. Промяната е особено очевидна след Девети септември. Селата се благоустроиха. През последните петнадесет години бяха построени повече и по-хубави нови къщи, отколкото в целия период от Освобождението до Девети стептември. Много от новите къщи приличат на малки вили. Особено в Говедарци. Трябва само да се съжалява, че строежът на повечето от тях се извършва по типови планове, а това внася известно еднообразие в гледката. Павирани бяха и главните улици. Вместо неугледните пармаклъци и оградите от приплетени пръти на крайпътните дворища, днес се градят ниски каменни огради с дървени парапети. Уредени бяха и градинки в селските мегдани. А в Говедарци, насред площада, от две години вече се издига модерен хотел с първокласен ресторант! И той е белег на новото време.
III
Дванадесет години изминаха, откак говедарчани, първи в Искровете, сринаха вековечните синори. Днес тракторът пак пори нивите до късно през нощта, зашарил със светещи очи от единия до другия край на малкото поле. Бумтежът на стоманеното му сърце властно оглася стихналата долина. Машината не знае умора. Браздите й са прави като нишки и плугът не се запъва пред камъните, а сам ги отмества от пътя си. Бумти тракторът и със светещите си очи прокужда дори спомена за някогашните идилични пасторални картини. Но нима ще тъгуваме по тях?
Истината е, че много мъка и нищета прозираше от тия частнособственнически идилии. Ето, слънцето залязва зад купести юнски облаци отвъд Лакатишка Рила и здрачът бързо се сгъстява в долината на Черни Искър, цялата ухаеща от цъфнали треви й билки. Късно е и вече едва се провижда. Край гората спира уморен овчар, кучето души колибата, овцете се блъскат в тясната кошара. И човекът, и кучето, и овцете са гладни. Огладнели са и жените в черни забрадки, които бързат с мотики на рамо към селото, недоволни и загрижени, защото не са окопали последните стотина гнезда в картофената нива. Една от тях ще трябва да дойде тук и утре. А другите ниви не чакат… Тъй, с наведени глави, копачките навлизат в селото. Светлинки мъждукат от прозорците. В долната махала, нейде към моста на Искъра, се събират пет-шестима малчугани. Конете пръхтят край тях. Сетне всички тръгват в мрака към ливадите край Лакатица, гдето е и пашата. Ще нощуват на открито.
Небето тъмнее, звездите се раждат една подир друга, мигат и сякаш тръпнат от хлад, а долу, по тревите и листата, бързо никнат капчици роса. От студа ли или от вечния им страх пред тъмата овцете се събират една до друга. Хлопатарите на овните подрънкват приглушено. Звънът им събужда овчарския пес. Той отваря очи, оголва зъби в гладна прозявка и някак жално поглежда към облизаното коритце. Напразно! Овчарят няма да се вдигне. Ще стане едва на разсъмване, уморено ще разкърши претръпналите си кости, попили и влагата на земята под сухата сплъчкана папрат, и чак тогава ще откачи торбичката с блудкавите трици. Но трябва първо да накладе огъня и да сгрее водата… Затова се мае пред колибата. Тя няма врата. Покривът й е от гнили дъски или от влажни чимове, а понякога само от смърчови клони. Завали ли, дъждът се процежда и през дъските, и през чимовете, и през клоните. Тогава чергата натежава върху тялото на овчаря. Студът го разбужда. Да, трябва да накладе огън…
А долу, в селото? Вече наближава полунощ и прозорците тъмнеят. Но светлинки блещукат през две-три къщи и тук-там от комините се извисява светъл дим. Някоя невяста е наклала огън във фурната. Кръстът я наболява от днешната копан в картофената нива, ала тя превива снага над нощвите и със сетни сили натиска жилавото ечмяно тесто. Ще подремне с премрежени очи на пода, дорде втаса хлябът. И с едно ухо ще се вслушва в зова на петлите. Нали трябва да опече самуните? Тъй е било отколе… Пък и не само тя не си доспива. Ето, навън етървата още блъска млякото в бучката за буца масло, стиснала устни от яд, защото три вечери наред подир копанта свекървата все ней нарежда да издоява кравите и да ги назоби, а после да измете обора и да събира гюбрето от двора. Тя, старата, щади неомъжената си щерка и току намира работа на снахите! Да не вдигнат глава от труд… Пред стана да заспиват и празник да не знаят, нова премяна да не навлекат и на хоро да не идат, а все добитъка да гледат — кравите да напоят, овцете на паша да изкарат, кокошките от лехите да пропъждат и на прасето картофи да варят. Пусто тегло недотеглено!…