Има и други, по-отдалечени лагери. От години вече стотици деца летуват с родителите си в бараките на едно столично предприятие над Гьолечица, в обширна и слънчева поляна сред гората, от която се открива прекрасна гледка към Прекорека, Купените и Ловница. Друг подобен лагер е учреден при военните рибарници в Надарица, почти край Черни Искър. А дворецът в „Овнарско“? И той е отреден за подрастващото поколение, което не помни царете. Ведно с чистия въздух тези млади хора ще се напоят още от ранни години с любов към отечеството чрез хубостите на Рила и несравнимата красота на Искровете. Поотраснат ли, те няма да забравят планината. Ще се връщат в нея отново и отново, потънали в прежни спомени, очаровани и възхитени повече отвсякога и смаяни от настъпилите промени.
Защото цялата долина на Черни Искър ще бъде осеяна с вили и почивни домове в недалечното бъдеше. Неузнаваема ще бъде и поляната на днешния алпинистки лагер под Мальовица. В нея скоро ще започнат нови строежи. Шосето е готово. По него ще тръгнат камионите със строителния материал за модерната сграда на републиканската алпинистска школа. В близко съседство ще израсне и представителният хотел. Ски-лифт ще стига до гребена на Калбура. Друг лифт ще извежда туристите от подножието на Мальовица до самия връх, забил чело в мъглите, и преходът до Рилския манастир ще се превърне в забавна разходка. Нима чарът на планината ще повехне от тези нововъведения? Не! Те няма да помрачат водите на езерата. Само ще ги направят по-достъпни за хиляди любители на природата и ценители на рилските красоти. А долината на Черни Искър ще се прочуе и в чужбина. Говедарци ще бъде нашият Гармиш и Шамони.
В миналото отвеждахме всеки по-виден гост на страната от чужбина било в летовището Боровец, било в Рилския манастир. Но Боровец, хладен от влажните гори, често бива прихлупен от едно мъгливо небе, а манастирът е все пак една старина. И той, и Боровец са останки от миналото и нищо в тях не дъха на новото време. Нищо освен трудещите се, заместили предишните богаташи. Това не е малко. Ала колко по-значими ще бъдат новите строежи в долината на Черни Искър — слънчева, просторна и величествена, и с каква гордост ще гледаме на тях от височините на двата Мечита, когато бъде завършено шосето от Рилския манастир за Говедарци! Горе, под върховете, в припечния южен скат, ще възправя стени нов каменен чертог за туристите. Край него ще спират пътниците с моторни коли. След Къркулиците и Сухото езеро изведнъж ще ги омае гледката на юг, към ширналото се море от планини с късни снежни преспи и езерца, скрити като елмази в дълбоките циркуси. Такава величава панорама не се забравя…
Незабравима ще остане и гледката от Мечитите към долината на Черни Искър. Незабравима и далече по-възрадваща. Защото природните красоти на тая долина, свита като елипсовиден пръстен, ще бъдат естествен фон за ръкотворните дела на смелите и горди хора, израсли в нашето ново време. Ето, въображението насочва примрежения поглед към четирите селца. Те са там, пред нас, и се разстилат като на длан в дъното на долината, целите плувнали в зеленина от овощни дръвчета и окъпани от лятното слънце. От стария друм при Леви Искър, някъде под Мала Църква, се отделя асфалтирано шосе, което се вие край гората. Над него се белеят вили и почивни домове. Личат и просторни игрища. Ширят се дворни градини. Шосето пълзи все на запад, минава над детското градче в горичката към Маджаре, прекосява Селската река, достига старите почивни домове над Говедарци и пак върви нататък, през Юрушка река и Жупаница, под низ от китни вили, изникнали като в приказките тук и там чак до насрещната гора при Надарица с нейния древен изчезнал град. А Витоша все тъй синее в далечината, нехайно задгърбила стария Балкан…