Лейди Тилдра отвори уста, но я отрязах:
— Не. В тая работа влизам така. Искам да знам.
— Искаш значи? — каза Сетра, почти шепнешком. В гласа й имаше нещо, което не бях чувал никога: нещо смразяващо, нещо властно и много мрачно. Бях в компанията на Чародейката на Дзур планина и смеех да я разпитвам. Един от редките случаи, откакто я познавах, в които усетих върху себе си легендарната й мощ. Седях си смълчан и я търпях. Не можех нищо да кажа, но не се и огънах. Тя продължи: — Наистина ли искаш да знаеш, Владимир Талтош, източняк, джерег и ренегат?
— Да. — Казах го, въпреки че ми струваше огромно усилие. Още по-голямо беше усилието да не ми трепне гласът.
— И ако не ти го кажа, тогава какво? Ще оставиш Мороулан е’Дриен и Алийра е’Кийрон на съдбата им? Това ли ми казваш?
Вгледах се в очите й — чак сега осъзнах, че ги бях отбягвал през цялото време. Бяха черни и бездънни; фокусът им в мен беше ужасяващ. Овладях дъха си като при фехтовка или при кулминацията на вещерско заклинание.
— В изпитание на волята ли искаш да го превърнеш, Сетра? Това ли е? Ще ме заплашиш да ги оставиш на съдбата, ако откажа да помогна, или аз трябва да те заплаша, ако не отговориш на въпросите ми? Тази игра ли искаш да ми играеш?
— Не искам да го превръщам в игра, Владимир Талтош.
Взрян в очите й, отново видях лицето на Алийра, докато се връщах към живота, след като ме бяха свалили Мечът и Камата на джерег; видях отново и Мороулан в Голямата зала на Черен замък, как ме бранеше от Магьосницата в зелено, и си спомних лица, случки и разговори, които никак не държах да си спомням. Изругах и казах:
— Добре. Ще спечелиш, ако ме притиснеш. Права си. И на двамата дължа твърде много. Ако някой от двама ни трябва да отстъпи, ще го направя… ще ти свърша проклетата от Вийра работа като последния уличен орка, нает за два глобуса да троши глави, Но…
— Тогава ще отговоря на въпросите ти — каза Сетра и си затворих устата, преди да съм влошил положението още повече. — Ще ти отговоря, защото си прав и защото заслужаваш да знаеш. Но ще говоря за неща, които нямам никакво желание да разкривам пред никого, тъй че трябва да си благодарен, проклет да си.
— Ще съм благодарен.
Тилдра изведнъж стана.
— Ще се отбия в библиотеката, ако…
— Моля те, искам да останеш — каза Сетра.
— Ами… добре — отвърна Тилдра и седна.
Туко се появи и чак сега забелязах, че клавата ми е изстинала. Той я смени, допълни чашата на Тилдра и си излезе.
— Откъде да започна? — отрони Сетра замислено. Задържах си езика зад зъбите и зачаках.
— Може би с въпроса: кои са боговете? Не, ето, че вече направих погрешна стъпка. Не това е въпросът. По-скоро трябва да се попита: какво представляват боговете? Кои капризи на сляпата случайност, кои скрити дарби, какви катастрофални събития са се съчетали така, че да създадат онези, които твоят вид почита и на които моят се стреми да подражава? Какво са те, защо ги има, какво правят? Дали са придобили своята мощ само защото съществуват онези, които ги почитат? Дали тяхното могъщество всъщност не е въображаемо? Няма прости отговори на въпроса, който зададе, защото всяко нещо е свързано с всичко останало.
Отпивах клава и слушах.
— Част от отговора на поставения от мен въпрос е в следното: боговете са същества, способни да проявяват себе си поне на две места едновременно, и които при все това не са обект на принудителен контрол от страна на което и да е друго същество; в последното се изразява разликата между един бог и един демон. — Последното между другото го знаех, но я оставих да продължи. — Интересна способност, която от своя страна води до много други. Дженоините, въпреки всичките си дарби и умения, не могат да бъдат на две места едновременно. На мен самата не ми е много ясно как става това — не съм нито бог, нито демон.
— Не знам да съм срещал демон досега. — Свих рамене. — Освен ако оня джерег, дето се нарича така, не го разбира по-буквално, отколкото си мисля.
— Срещал си — каза Сетра. — Некромантката.
Зяпнах.
— Тя е демон?
— Да. Но те съветвам да не се опитваш да я контролираш. Склонна е да го приема погрешно.
— Приемам този съвет присърце.
Сетра кимна и продължи:
— Както казах, това умение води до много други. Как са придобили тази способност? Някои от по-младите са били учени от по-старите; на мен веднъж ми предложиха божественост. Но това все пак предизвиква въпроса: откъде са се появили най-старите богове и как са придобили своите дарби?