— Трябва да извървим дълъг път назад, Влад. Дълъг дори за мен. Преди Империята и дори преди онези тридесет и едно племена, от които се е получила Империята.
— Почакай. Тридесет и едно?
— Да.
— Ъ… защо тридесет и едно? В смисъл, бройката важна ли е за нещо?
— Не, доколкото знам. Това просто е броят на племената, съществували по онова време. И моля те, не ме прекъсвай: бездруго е достатъчно трудно.
— Ще се постарая.
Тя кимна.
— Твоят народ е дошъл първи, драги ми източняко. Мисля, че това не те изненадва, може би си се досетил, или Алийра ти е казала нещо такова, тя е склонна да се отдава на прозорливи разсъждения. Е, сега ти казвам, че не е предположение: вашият народ предхожда моя. Как са дошли те — не знам. Но знам, че са пристигнали отнякъде, не са създадени от Природата както дракона, дзура, джерега и сериолите. И все пак дори и те са били изменени от… но да караме едно по едно. Твоят народ вече е бил тук, макар че не мога да кажа в какво състояние, както и животните, и са били намерени от други, от онези, които наричаме дженоини. Не знам как се наричат те самите, нито откъде са дошли, освен че не са оттук. Дошли са, също като твоя народ, само че по-късно.
Да, последното също ми беше известно донякъде.
— Толкова много неща не знаем, Влад. Просто няма как да ги знаем. Премълчавам всичко, което съм видяла, което съм научила по-късно, изводите, до които съм стигала след това, заради ужасно многото неща, които не знам. Дали дошлите тук са представители на всички дженоини? Дали действията им са били типични? Какви са били мотивите им, когато са дошли, и как са се променяли тези мотиви? Дали думата „мотив“, така, както я разбираме ние, изобщо има смисъл, когато ги обсъждаме?
Това бе най-риторичният въпрос, който съм чувал, тъй че не отговорих.
— Ти си се срещал с Вийра — онази, която наричате Богинята демон. Това име… но все едно, засега. Тя пък е от съвсем друг вид и е била докарана на този свят като слуга на дженоините. Била е тук, когато са започнали експериментите си с растения и дървета, а после с животни, а след тях — с хората, които започнали да се наричат „източняци“: променяли са ги, някои по-малко, други — много повече, трети са оставяли такива, каквито са. В някои случаи внасяли подобрения: удължавали продължителността на живота, усилвали умствените им способности и ги превърнали в народа, който започнал да се нарича „човеци“. Да, Влад, нашият вид и дори езиците ни са произлезли от вашия народ, и можеш да се гордееш с това колкото си искаш. Алийра, разбира се, отказва да го повярва, но е самата истина.
За миг ми стана приятно, като си представих как дразня Алийра с това, но Сетра продължи:
— Ако може да се съди по думите на Вийра, склонна съм да предположа, че са били, поне от тяхна гледна точка, добронамерени. Но човек трябва много внимателно да отсее думите й, защото Вийра ги мрази. Била е тяхна слугиня и не са се държали добре с нея. Поради което и тя не храни добри чувства към тях. За това знам само по няколкото намека, които е изтървавала пред мен, и от няколко думи на Барлън, съпруга й, но е ясно, че тъкмо Вийра и още няколко други са саботирали работата им, сътворили са Великото море на Аморфия, отприщили са над света онова, което наричаме „магия“, станали са първите от онези, които наричаме богове, и са унищожили всички дженоини, които по онова време са живеели на този свят.
— Преживяла съм Бедствието на Ейдрон, в което същите тези сили бяха отприщени за втори път над света и възникна По-малкото море — продължи тя. — По площ Великото море е седем пъти по-голямо от По-малкото море. Аз самата дори не мога да си представя катаклизма в онзи миг, в който се е появило, мига, в който за първи път Непознаваемото е придобило форма.
Това и аз не държах много да си го представям.
— Но — продължи Сетра, преди да съм се отвял, — Непознаваемото по дефиниция е безформено: целостта на съдържание при несъществуване на форма. Какво става, когато Непознаваемото придобие форма? Един възможен отговор е, че престава да бъде непознаваемо. Веднага щом се е появило Морето на Аморфия, трябвало е рано или късно да се появи богиня на име Вийра, която да кодифицира и дефинира Древната магия и да е способна да борави с нея; и един сериол на име Клъ!нг Фр’нгта, който направил Древната магия досегаема, като я въплътил в предмети, замъгляващи разликата между одухотворено и неодухотворено; и един човек — имаше предвид драгар — на име Зерайка, която да сътвори Глобус, който да направи тази сила достъпна за всеки ум, който може да се дисциплинира и да изучи шаблоните и кодовете, посредством които Глобусът прехвърля суровата сила на аморфия в пръстите, оформящи реалността. Така Непознаваемото отново става познаваемо и е сила, несъществуваща, доколкото знам и доколкото Некромантката е могла да установи, никъде другаде във вселената — всъщност във всяка вселена, защото съществуват повече от една вселени, както доказа Некромантката.