— Двама от тях вече държат. Защо не са ги убили?
— Знаете колко е трудно да убиеш притежател на Велико оръжие.
— Помня един джерег, който веднъж успя.
— Мороулан ми го разказа. Да, може да стане, с пресметливо съчетание от чародейство, изненада и още чародейство. Но дори тогава, ако Мороулан не се беше върнал в живота, Чернопрът щеше да пази душата му. И можеше да направи много повече. Убиецът джерег е бил глупак. Влад, ти би трябвало вече да си започнал да разбираш нещо за Великите оръжия.
Това ме накара да млъкна. Спомних си някои номера, които въртяха тези неща. Веднъж бях видял как Алийра… но все едно.
— Но могат ли да продължат да държат Мороулан и Алийра в плен?
— Изглежда, могат. Не си го бях помисляла и все още не знам как.
— Вероятно с помощта на сериолите? — предположих.
Тоя път наистина беше стъписана. Най-малкото се дръпна в стола си и ме зяпна. Беше за втори път в един разговор. Изпитах задоволство.
— Виж ти, виж ти — каза тя след малко. — Знаеш повече, отколкото си мислех.
Свих рамене.
— Да, може да са сериолите — съгласи се тя. Намръщи се и сякаш потъна в дълбок размисъл. Мина ми през ума, че никога не я бях виждал потънала в дълбок размисъл, и представата за този могъщ ум, насочил енергиите си в някаква посока, ме накара да се почувствам жалък и нищожен повече от цялата пиротехника, която ми беше разиграла. Какво търсех тук, между другото?
„Не помниш ли, шефе? Ще я убиваш“.
„О, да. Това беше“.
Вийра приключи с дълбокия размисъл и каза:
— Сложно е. Играят много дълбока игра и на този етап е невъзможно да разберем всичко.
Зяпнах тавана, който беше бял и много високо над главата ми, и казах:
— Не е ли гадно, когато измислиш план, основан на непълна информация? — Никой не реагира. — Богиньо, имаш ли някакво предположение какво общо има убийството ти с това? В смисъл, те наистина ли си мислят, че бих могъл да го направя, или е просто някаква много сложна част от много хитра уловка?
— О, всичко, което би могло да ме затрудни, е добре дошло, от тяхна гледна точка — може да е само това. Ако е част от нещо по-дълбоко, не знам какво е. Да, много е възможно да очакват просто да се качиш тук и да ме убиеш. Или може би се надяват просто да ме объркат и да осуетят ефективността ми.
— „Неведоми са пътищата божии“ — цитирах.
— Да.
— И също така дразнещи, капризни…
Тилдра ме стисна за рамото и млъкнах.
— Богиньо — каза Тилдра. — Можеш ли да ни кажеш какво да направим?
— Какво да направите? За да постигнете какво? За да послужите на кого? На мен? На Алийра? На Мороулан? На Сетра?
— Мислех си за сериолите — подхвърлих. — Поне никой сериол не ме е ядосвал досега. Това ги прави уникални в списъка.
Вийра завъртя рязко глава към мен и неволно примигах. Тя го забеляза и се усмихна, а аз усетих, че се изчервявам.
— Ако обичате, богиньо — рече Тилдра, — казвахте какво трябва да направим.
— Да. Вярно. Проблемът не е само в това, че не знаем всичко; той е и в това, че интересите ни не съвпадат. Това усложнява проблема.
— Простите неща не са никакъв проблем — отбелязах. — За съжаление, може би, но ако не е сложно, не е никакъв проблем.
Богинята кимна.
— Много добре, Влад. Не очаквах такава мъдрост от теб.
Изсумтях и не й казах, че цитирам дядо си. Предпочетох да остане впечатлена.
— Дженоините — продължи богинята — на няколко пъти успяха да достигнат до вашия свят, последния път — едва преди няколко години. Отбивали сме атаките им срещу Великото море на хаоса, срещу Залите на Съда, срещу Имперския дворец, а последния път — срещу Дзур планина. Усилията им не бяха успешни. Ще споделя с вас някои свои мисли.
За малко щях да кажа: „Много благодарим“, но се овладях.
Тя продължи:
— Не мога да измисля защо правят този опит толкова наскоро след последния си провал. Хрумват ми две възможности: атаката срещу Дзур планина е била част от нещо по-голямо и днешното е друга част; или са получили внезапна и неочаквана възможност.
— Ако са търсили възможност, защо не са направили хода си по време на Междуцарствието?
— Какво те кара да мислиш, че не са? — каза Вийра.
— О!
После замълчахме. И чак тогава се зачудих къде сме. На някоя планина? Под земята? Или се реем във въздуха, като Черен замък? Или сме на друг свят?
— Преди всичко трябва да освободите Мороулан и Алийра — заяви изведнъж Вийра.
— Не — възразих аз. — Те очакват точно това.
— Шегуваш се. Въпреки че си прав.
Свих рамене.
— Добре. Как?