— Отидох да намеря Мороулан и в библиотеката го нямаше. Опитах псиконтакт и не успях да се свържа с него.
— Това необичайно ли е?
— Безпрецедентно.
— Сериозно? Никога ли не е зает?
— Щеше да ми го каже предварително. Не съм успявала да го достигна психически единствено когато е бил извън света.
— Извън света?
Тя ме изгледа учудено.
— Знаеш за онези прозорци.
— А. Да. И това не се случва често, нали?
— Два пъти досега. И двата пъти ми съобщи предварително, че няма да е на линия, и ми остави указания какво да правя в случай, че се появи неприятност.
— И какви бяха тези указания, Тилдра?
— Да се свържа със Сетра Лавоуд.
— Не с Алийра?
— Това беше преди Алийра да… ъъъ… да превъзникне. Съгласна съм, че сега Алийра несъмнено е първото лице, към което бих се обърнала.
— И така, първо си говорила с Алийра?
Тилдра кимна и изведнъж се усмихна.
— Влад, защо толкова ми напомняш на Имперски инквизитор?
— Проклятие — измърморих. — Целех се в Реликвата на Третия етаж.
— В кое?
— А-ха.
— А-ха?
— Току-що доказах, че не си Сетра Лавоуд. Все пак, говори ли с Алийра?
— И тя е изчезнала — каза Тилдра.
— Богове! От четири дни, казваш?
— Да.
— Без никакво съобщение, без дума, без връзка?
— Без съобщение. Без дума. Без връзка.
— Разбирам. — Помъчих се да си представя, че с Мороулан и Алийра се е случило нещо. Трудно ми беше. Винаги съм ги възприемал като напълно неуязвими, покрай целия си опит с тях. Но Тилдра ме беше намерила в пущинаците, а това означаваше, колкото и да изглеждаше невъзможно, че се е случило нещо сериозно. Постарах се да върна мисълта си към текущия проблем.
— Та кога казваш, че се свърза със Сетра?
— Доколкото помня, ваше безпристрастие, беше в…
— „Ваше безпристрастие“? Тилдра, наистина ли се обръщат така към съдиите?
— Мислех, че го знаеш.
— Никога не съм имал адвокат, тъй че не знам какви обръщения използват.
— Мисля, че това е формата.
— Тъпо звучи, нали? Още кафе?
— Да, моля, ваше безпристрастие. Ако не възразявате да ви попитам, защо никога не използвате адвокат?
— Наемането на адвокат те кара да се чувстваш виновен.
— Но Глобу…
— Глобусът е нещо ужасно праволинейно, Тилдра. Те си задаваха въпросите, аз им отговарях, поглеждаха Глобуса и после ме пускаха. Та като стана дума за въпроси, мисля, че току-що зададох един.
— Добре, ваше безпристрастие.
Въздъхнах.
— Ясно. Разбрах намека. Просто ще те оставя да го доразкажеш.
— След като получим още кафе. Ако аз бях съдия, щях да поискам да ни намериш място, където сервират клава.
Махнах на гостилничарката за кафе и ни го поднесоха с досадно щедра усмивка.
След малко Тилдра продължи:
— Мороулан и Алийра бяха изчезнали, без да оставят съобщение. Опитах се да направя псиконтакт и с двамата и не успях. На другия ден поговорих с някои хора в замъка… Фентор, когото познаваш…
— Да.
— И Сурил, мисля, че не се познавате.
— Не се. Кой е той?
— Не е „той“, а „тя“. В момента ръководи вещерския кръг на Мороулан. — Чувал бях, че Мороулан разполага с такъв кръг, макар че рядко споменаваше за него, а и аз не питах. — И те не можаха да помогнат обаче, макар че, както ме увери Сурил, се опитала да се добере до Мороулан по свой начин. Ето защо изпратих вестоносец до Дзур планина, до Сетра Лавоуд.
— Вестоносец? Защо?
— Да занесе вест.
— Но…
— Не я познавам достатъчно за пряк контакт, Влад. Не всеки от нас я познава, ако ме разбираш.
— Ясно. — Почувствах се малко тъпо.
— Тя ми отговори с писмо, покани ме да я посетя в Дзур планина. Така и сторих.
— О, нима? И как е планината, държи ли се?
Тилдра ме изгледа.
— Имахме дълъг разговор. Сетра ми обясни за камъните Феникс, златния и черния, и за блокирането на псиконтакта. Тя също изглеждаше разтревожена, поне според мен.
— Да парафразираме Сийпур — подхвърлих. — Ако Сетра е уплашена, уплашен съм и аз.
— Да — кимна Тилдра. — Спомена се и твоето име.
— По какъв повод?
— Във връзка със златния и черния Феникс.
Опипах каишките на шията си, с мострите от двата вида.
— Да. Хм. А ако двамата вече са умрели?
— Не са.
— Кой ти каза?
— Некромантката.
— Аха. Добре. Тя би трябвало да го знае, нали.
— Сетра вярва, че ти можеш да помогнеш да ги намерим.
— Каза ли как?
— Не точно. Спомена нещо за Великото оръжие на Алийра, Пътедир, и за някаква си връзка между него и един артефакт, който е у тебе.
— Маготрепача.
— Не ми каза името.