Аз, разбира се, можех да си седя там цял живот, без изобщо да разбера, но Сетра забеляза, че съм объркан, и ме съжали.
— Камъкът Треллан — обясни ми тя — е полезен за боравене с аморфия — суров хаос. Доколкото ми е известно, във вселената съществуват две места, където можеш да намериш аморфия, и и двете са на този свят. Великото море на Аморфия се пази от Глобуса, който се пази от Императрицата, която е пазена от Боговете на съда, от Дзур планина и от Глобуса.
— Аха — казах аз. — И сигурен съм, че вече сме наясно откъде точно са си намерили аморфията.
— Да — каза Сетра. — Ние използвахме Великото море, за да пазим Глобуса, и използвахме Глобуса, за да пазим Великото море. Никога не ми беше хрумвало, че могат да източат от По-малкото море, защото то не е свързано с Глобуса. Но по някакъв начин точат от него. Изцеждат от него, научават се да го контролират с камъка Треллан и това може да им осигури необходимото, за да нападнат Глобуса.
— По-малкото море. Добре. Не можем ли просто да им го прекъснем?
Сетра кимна.
— Да. И ще го направим. Това мога да го направя сама. Но след това какво?
— След това — каза Мороулан — ще използват своя камък Треллан, за да се опитат да установят постоянна връзка с него, също както Глобусът е свързан с Великото море. Ако постигнат това, по същество ще са посели семената на своята империя на нашия свят.
Кимнах и казах:
— След което нещата могат да станат доста трудни, нали?
— Могат — рече Сетра. — Трябва да действаме незабавно. С всеки миг те привличат все повече енергия и става все по-трудно да им се противопоставим. Трябва да прекъснем притока им и да сме готови да им попречим да го възобновят. Което означава да им се противопоставим точно там, при По-малкото море на Хаоса.
— Бедствието на Ейдрон — промълви Мороулан.
Алийра кимна.
— Опасявах се, че тати рано или късно ще ни създаде неприятности.
14.
Разговори с немрящите
Радвах се, че Тилдра и Лойош са с мен, защото не исках да оставам сам.
Мороулан, Сетра и Алийра ни бяха оставили, за да продължат дискусията си кой с кого да говори и за какво — Мороулан щеше да говори с Императрицата, Алийра — с Некромантката и така нататък, и какво да им кажат. Дзур планина е голямо и самотно място и това усещане отчасти се е утаило във всяка стая, колкото и малка и затоплена да е. С малко усилие можех да си представя как кошмарите от детството ми изпълзяват от ъглите — особено след като тук някои кошмари си бяха жива реалност. И не беше нужно кой знае какво въображение, за да си представя как дженоините се появяват изневиделица — ако се съдеше по всичко, възможността си беше напълно реална.
Двамата с Тилдра си поговорихме за храната, за обзавеждането в Дзур планина и за други неща. Искаше ми се да я разпитам за Коути, но се въздържах. Вместо това казах:
— Смяташ ли, че престъпих чертата, Тилдра?
— Милорд?
— Това мое, ъъъ, избухване към Мороулан и Алийра. Престъпих ли чертата?
— Не мисля, че е в правото ми да съдя, милорд.
— Хе. С други думи — да.
Тя поклати глава.
— Не. Просто казвам, че не е в правото ми да съдя.
— Добре.
Тилдра се поколеба.
— Милорд, мисля, че след като пострадахте, беше в правото ви да помолите за уважение към състоянието ви.
— Хм. Но би предпочела да не бях го казал.
— Не съм сигурна, Влад. — Тя пак мина на „ти“. — Разбира се, всичко, което каза, е вярно. Не изчерпателно, но вярно.
— Не изчерпателно?
— Искам да кажа, че имаш добра интуиция. Но все пак у милорд Мороулан има много неща, които не разбираш. Въпреки всички негови умения и сила на характера, Мороулан все още е млад. Той знае това. Точно затова пожела да стана негова икономка. Да съзнаваш своята слабост и да вземеш мерки за парирането й е похвално, според мен. А също така е рядко качество.
— Разбирам. Освен желанието от време на време да изколиш няколкостотин безпомощни селяни, какво означава да си млад дракон?
— Означава да гледаш на света все едно, че си центърът му.
— Нима? Не си бях помислял, че Мороулан е толкова егоцентричен.
— Не е — отвърна Тилдра. — Не и в обичайния смисъл. Съществува една тънка, но важна разлика, Влад, между това да мислиш само за себе си и да гледаш на света като на заобикаляща те среда, която ти въздейства. — Изведнъж се усмихна. — И с тази разлика, между другото, е свързано цялото добро възпитание.
— Ще трябва да ми го обясниш това.
— Нима, Влад? Съмнявам се.
— О?