— Е, добре. Мороулан е щедър и самопожертвувателен, и винаги с радост се притичва на помощ на приятел, но понякога гледа на нещата преди всичко според начина, по който въздействат на самия него. Това означава, че понякога попада в ситуация да се чуди какво трябва да направи той, вместо да се чуди какво трябва да се направи.
— Доста тънко е, Тилдра.
— Не чак толкова. Или по-точно, това е случай, когато тънкостите могат да станат много дебели. Например, понякога попадаш в ситуация, в която необходимото действие ти изглежда дреболия; друг, който гледа на проблема от своя перспектива, едва ли ще го разбере.
Изсумтях уклончиво; мъчех се да вникна в думите й.
— Знам за един случай от края на Междуцарствието — защото ми го разказа лично лорд Мороулан, — когато е бил дивизионен командир под командата на Сетра. Казва, че бил ефикасен командир, но имал лошия навик, когато получи заповед какво да направи с войската, да не осъзнава добре, че Сетра може би е мислила за тези неща и че все пак тя има най-добър поглед върху цялостната картина, и че в края на краищата тя е поставена да взима въпросните решения. В резултат на това търканията в командването се усилвали и последвали няколко забавяния в изпълнението на заповедите й. Намеренията му са били добри, но е гледал на всичко от собствената си перспектива.
— Разбрах те. Да, Мороулан е такъв понякога. Както и Алийра, между другото.
— Да. Тя също е млад дракон.
— Което, разбира се, обяснява отчасти защо непрекъснато си блъскат главите, въпреки младежкото ми избухване преди малко.
— Разбира се.
Свих рамене.
— Е, радвам се, че това го решихме. А как изглеждат младите исола?
Тя се усмихна бегло.
— Сервилни до нетърпимост или свити до незабележимост. А младите източняци?
— Безочливи, наперени и уверени, че могат да пребият всичко, което върви, лети или плува, и че знаят всички отговори за всички неща.
— Точно като дзур значи.
— Предполагам. Все пак обобщавам от един пример, но всеки обобщава от един пример. Аз поне — със сигурност.
Смехът й този път беше съвсем искрен. Почувствах се горд. Добавих:
— Разбира се, според драгарските стандарти всички източняци са млади източняци.
— Да. Това е една от причините хората да се отнасят така с източняците.
— Мороулан е изключение, трябва да му се признае. Както и ти, между другото.
— Благодаря ти — каза Тилдра. — В моя случай е неизбежно; просто така съм възпитана. — И се усмихна.
В коридора отекнаха стъпки и разбрах, че е Сетра, още преди да се е появила, било защото познах стъпките й, или заради някакъв тънък психически усет за нея, който развивах. Тя ни кимна и каза:
— Двамата да не би да решихте всичките ни въпроси около великата стратегия?
— Не — отвърнах, — но решихме много неща около загадката със загадъчния Мороулан.
— Впечатлена съм — каза Сетра и седна в огромното кресло вляво от мен. — Това е много по-трудно. — Погледнах я как се е отпуснала в креслото и ми се стори, че е уморена. Предположих, че е била доста заета. Попитах я:
— Е, свърза ли се с Некромантката?
Сетра кимна.
— Ще дойде направо тук.
Опитах се да кажа „добре“, но думата заседна на езика ми, тъй че се задоволих с отривисто кимване. Сетра хвърли поглед към ръката ми и попита:
— Някаква промяна?
— Преди пет-шест минути потръпна леко. Едва ли е нещо сериозно; говорех с Тилдра и едва го забелязах.
— Чудесно — каза тя. — Това вероятно е добър знак. Мускулите се съживяват, което означава между другото, че не са съвсем мъртви.
— Смятала си, че може да са мъртви?
— Възможно беше.
— Защо не ми го каза?
— Щеше ли да помогне, ако ти го бях казала?
— Щеше да ми даде добър повод да се набясам точно когато имах адска нужда от това.
— Да се набясам?
— Ами…
— Не, Влад. Не ми обяснявай. — Сетра се изкикоти. — Да се набясам. Харесва ми.
Само за един час бях предизвикал кикота на Тилдра и на Сетра, и то след като бях принудил Тилдра и Алийра да се изчервят, а преди това бях стъписал самата Богиня демон. Животът ми вече беше пълен. Реших, че моментът е адски подходящ да се разкарам, тъй че се отпуснах в стола и затворих очи, но се чуха нови стъпки. Не исках да отворя очи от страх, че ще видя Некромантката, тъй че ги отворих и я видях.
Трябва да разберете, не че ме е страх от нея. Разговарял съм с нея и ако човек може да подмине факта, че е немряща и че умът й се чувства съвсем удобно в места, които могат да те побъркат, и че за нея разликата между живия и мъртвия е само въпрос как тя гледа на него, иначе си е съвсем прилично същество като за драгар. Само че появата й точно в този момент означаваше, че нещата ще се раздвижат, а ми беше толкова удобно да си седя на диван в Дзур планина, да се чувствам в относителен мир със света и да се наслаждавам на мисълта, че точно в този момент никой не би могъл да ме убие.