„Техническият термин е самосъжаление, шефе“.
„Да съм питал за техническия термин?“
— Здравей, Влад — каза Некромантката със странния си, почти кух глас. Очите й гледаха по-скоро през мен, отколкото мен.
— Здрасти — отвърнах аз, като сдържах желанието си да изръмжа.
Алийра стоеше до нея. Кимна ми хладно за поздрав и попита:
— Как е ръката?
— Трепна.
— Добре. Надявах се, че ще го направи.
Страхотно.
— Обясни ли какво искаме от Некромантката? — попита Сетра.
— Не. Реших, че е по-добре ти да й го кажеш.
— Добре. Докато го правя, мисля, че знаеш следващата си задача.
— Да. Веднага се заемам.
Сетра кимна, а Алийра направи две крачки напред, една настрана — и изчезна, все едно че мина през невидима врата.
Сетра Лавоуд кимна на Некромантката и изведнъж ме обзе чувството, че присъствам на един от онези велики исторически моменти, за които четеш и съжаляваш, че не си бил там. Ето, Великата чародейка на Дзур планина ще обясни сега на Некромантката плана за бойна кампания срещу древните врагове на драгарската раса. Това можеше да се окаже един от великите и съдбовни обрати в историята на Империята. Почувствах се задължен да кажа нещо, което да омаловажи важността на събитието, но не ми хрумна нищо подходящо.
Двете бледи, облечени в черно немрящи жени се изгледаха — с фини лица, с древни очи; като огледални образи една на друга. Сетра беше може би малко по-висока и косата й бе малко по-тъмна и дълга; Некромантката създаваше впечатлението за по-голяма възраст, макар че това бе илюзорно. В добавка, макар да знаех, че Сетра е вампир, тъкмо Некромантката приличаше на такъв — толкова бледа, немощна, изцедена; като същество в последния стадий на ужасна болест.
— Очакваме атака от дженоините — заяви Сетра.
— Къде?
— В района на Бедствието на Ейдрон.
Веждите на Некромантката се вдигнаха.
— Незащитен ли е?
— Да. Другият винаги е бил под защита, макар и по случайност. И никога не ми е хрумвало да очаквам атака от тази посока.
Некромантката кимна, притвори очи за миг и отново ги отвори.
— Все още нищо.
— Сигурна ли си?
Некромантката се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
— Виж отново. Погледни за всичко, което не е на място там.
— Добре. О!
— Източват от него?
— Да. Някой. Ще ми е нужно време, докато разбера къде отива, но определено изглежда тяхна работа.
Сетра кимна.
— Подозирах го. След разказа на Влад. Очевидно я събират в голямо количество.
— Събират? Сурова?
— Така изглежда.
— Как я съхраняват нестабилна?
— Намерили са голям къс от камъка Треллан и с негова помощ задържат аморфията в течащо състояние, като поток, според описанието на Влад и Тилдра.
— Разбирам. Да, това може да стане, стига някой да го наблюдава непрекъснато и да е физически близо до камъка Треллан.
— Потокът тече на няколкостотин стъпки от него.
Некромантката кимна.
— Това може да се окаже сериозен проблем. — Каза го почти притеснено. — Раздвижили ли са се?
— И още как. Мороулан и Алийра бяха отвлечени, Вийра беше заплашена — раздвижиха се, да.
— Значи са готови за удар.
— Така изглежда. Но ние освободихме Мороулан и Алийра. Не знам как ще променят плановете си. Но сме длъжни да допуснем, че ще продължат.
— Добре — каза Некромантката. — Какво искате от мен? Мога много лесно да прекъсна достъпа им.
— Не е достатъчно — каза Сетра. — Можеш ли да им попречиш да проникнат в района?
Некромантката помълча около минута.
— Не знам. Много е голям. Трийсет и четири квадратни мили, при последния ми оглед.
— Да — каза Сетра. — Императрицата почти сигурно ще се съгласи да помогне.
— Тогава — може би.
— А ако не можеш да им попречиш, не би ли могла, да речем, да ги задържиш вътре?
Некромантката се намръщи.
— Един — да. Но десет или дванайсет, с целия им достъп до силата на аморфията — невъзможно. Но същата система от заклинания може да се използва и в двете посоки.
— Добре — каза Сетра. — Хубаво. Трябва веднага да започнеш подготовката. Аз междувременно трябва да остана тук, с Мороулан, Алийра и всички, които успеем да съберем бързо. Колко време ще ти трябва?
— Не знам. Ще го разбера, когато започна. Поне няколко часа, дори с помощта на Глобуса. Вероятно ден-два. Жалко, че не ми го каза по-рано.