Выбрать главу

— Както чух, ти не си приел предложението да откупиш данъците — каза дружелюбно той.

— Да — отвърна дон Ефраим, — премерих, прецених и отказах. Отказах да стана приемник и на покойния наш алхаким Ибн Шошан — благословена да бъде паметта на праведника! Тоя пост ми се стори прекалено блестящ за един скромен човек.

— Аз го приех — каза непресторено дон Йеуда.

Дон Ефраим стана и се поклони.

— Твоят слуга ти желае щастие, дон алхаким — рече той. — Или бива ли да кажа дори алхаким майор8?

— Негово величество кралят — каза дон Йеуда, като с мъка обуздаваше тържеството си — благоволи да ме въздигне в един от своите Familiares. Да, дон Ефраим, аз ще бъда един от четиримата тайни съветници, ще заседавам в курията. Ще управлявам делата на нашия господар, краля, в качеството си на негов ескривано майор.

Дон Ефраим слушаше думите му с чувство, в което се примесваха възхищение и антипатия, радост и недоволство. Мислеше си: „Какво ли е заплатил срещу това тоя отчаян смелчага и авантюрист!“ И: „Накъде ще отвлече високомерието на тоя безумец!“ И: „Дано всемогъщият не позволи на тоя човек да навлече беда върху народа на Израил!“

Дон Ефраим бе необикновено състоятелен. За огромното богатство на търговеца Ибрахим от Севиля се носеха много слухове, ала в себе си дон Ефраим смяташе, че по имот едва ли стои по-долу от тоя вероотстъпник и горделивец. Той, Ефраим, криеше богатството си и оставаше незабелязан. А Ибрахим от Севиля, истински Ибн Езра, напротив, винаги се стремеше да кара хората да говорят за него и за разкоша, в който живееше; и какви ли не неприятни истории ще обърка тепърва тоя надарен, подозрителен и опасен човек сега, когато, предизвиквайки бога, се издига на такава недосегаема висота в Толедо?

Предпазливо каза Ефраим:

— Алхамата винаги се разбираше много добре, о Ибн Шошан.

— Нима се страхуваш, дон Ефраим? — отвърна любезно дон Йеуда. — Не се страхувай! Далеч съм от мисълта да се меся в работите на толедската община, а още по-малко да я потискам. Аз сам ще бъда един от нейните синове. Дойдох, за да ти кажа това. Ти знаеш, че дълбоко в сърцето си винаги съм смятал вярата на синовете на Агар9 само за наполовина истинна издънка от нашата стара вяра. Щом заема поста си тук, ще се завърна в съюза на Авраам и ще нося пред цял свят името, което са ми дали моите отци: Йеуда Ибн Езра.

Дон Ефраим се помъчи да си придаде изражение на радостна изненада, ала загрижеността му се усили. Точно както самият той, така и алхамата му не биваше да привлича вниманието върху себе си. В тия времена, когато отново беше надвиснала опасност от кръстоносен поход, който положително щеше да доведе до нови гонения на евреите, мъдрата сдържаност бе двойно по-необходима. А с преминаването си към юдейството тоя Ибрахим от Севиля ще привлече погледите на цял свят върху толедските евреи. Открай време всички от рода Ибн Езра обичаха да се хвалят. Перчеха се като фокусниците по панаирите. Досега поне бяха живели само в Сарагоса, в Логроньо, в Тулуза; нямаше ги в Ефраимовия град, в Толедо. А ето, сега на врата му увисва тоя, най-горделивият и най-опасният от всичките.

Набожният и много умен Ефраим не искаше да бъде несправедлив. Чужд на душата му бе родът Ибн Езра с великолепието и големството си, но — той го признаваше без всякакви уговорки — това беше най-силният род в Сефарада10, в испанския Израил, и този род бе дал учени, поети, воини, търговци, дипломати — имена, с които юдеите се гордееха и които бяха добре известни в целия мюсюлмански и християнски свят. А най-важно, през настоящето столетие те великодушно бяха подпомагали бедствуващите евреи, бяха откупили хиляди от робството на езичниците, на хиляди бяха дали убежище в Сефарада и в Прованс. И тоя Ибн Езра, който седеше сега тук, пред него, е надарен богато от бога, при трудни условия се беше издигнал той до положението на пръв търговец в Севиля. Ала не носеше ли все пак един човек със славолюбие като неговото и с неговата престъпно-капризна надменност по-скоро опасност, отколкото благодат за народа на Израил?

Всички тия мисли минаха през ума на дон Ефраим през първите три секунди, последвали думите на дон Йеуда. В четвъртата той почтително рече:

— Висока чест ни оказваш, дон Йеуда, като идваш при нас. Бог изпрати на толедската алхама подходящия човек тъкмо когато той й е нужен, за да я ръководи. Защото ще ми позволиш да стоваря още едно бреме на плещите ти, като поставя в твои ръце и моята длъжност.

вернуться

8

Главен алхаким. — Бел.пр.

вернуться

9

Синовете на Агар — мюсюлманите. — Бел.пр.

вернуться

10

Сефарад — Испания на староеврейски език. — Бел.пр.