Выбрать главу

Пробуди се от мечтанията си и отново чу бъбренето на своята мила, глупава стара дойка Саад и на работливата Фатима. Жените сновяха насам-нататък, от банята в спалнята и обратно, и не можеха да свикнат още с новите помещения. На Рахел стана смешно, обзе я желание да върши глупости като палаво дете.

Тя се изправи. Изгледа тялото си от горе до долу. И така, тая гола, леко мургава девойка, която стоеше сега тук и по която се стичаха струйки вода, не беше вече Рехия, а доня Рахел Ибн Езра. И смеейки се, тя поривисто запита старицата:

— Е, друга ли съм сега? Виждаш ли, че съм друга? Казвай бързо!

И понеже старата жена не разбра думите й веднага, тя — все още засмяно и заповеднически — продължи да настоява:

— Че нали сега съм кастилка, толедчанка, еврейка!

Смутена, дойката Саад запелтечи, забърбори с високия си глас:

— Не греши, Рехия, зеница на окото ми, дъще моя правоверна. Та нали ти вярваш в Пророка?

Усмихната и замислена, Рахел отвърна:

— Кълна се в брадата на Пророка, дойке: не зная съвсем точно доколко още вярвам в Пророка сега, когато съм тук, в Толедо.

Ужасена, старицата отскочи назад.

— Аллах да пази езика ти, Рехия, дъще моя! — рече тя. — Не бива да се шегуваш така!

Ала Рахел каза:

— Ще ме наречеш ли още сега Рахел? Ще ме наречеш ли най-сетне Рахел?

И викна:

— Рахел! Рахел! Повтори!

Сетне се отпусна с цялата си тежест във водата и изпръска старицата.

Дон Алфонсо прие Йеуда веднага щом той се яви в кралския замък.

— Е, какво — запита го със суха вежливост, — докъде си стигнал, мой ескривано?

Йеуда започна доклада си. Неговите репозитарии, законоведи, тъкмо проверявали и допълвали списъците за данъците и таксите; след няколко седмици той щял да докладва точни цифри. Сто и тридесет специалисти — повечето от мюсюлманските земи, но също и от Прованс, от Италия, та дори и от Англия, били повикани в страната Кастилия, за да подобрят селското стопанство, рудодобива, занаятите, пътната мрежа. Йеуда се спря на отделни подробности, на цифри: говореше свободно, по памет.

На пръв поглед изглеждаше, че кралят слуша разсеяно. Ала когато Йеуда свърши, той каза:

— А не ставаше ли веднъж дума и за големите конезаводи, които щеше да ми уредиш ти? Нищо не чух за тия неща в доклада ти. Освен това беше обещал да организираш златарски работилници, та и в моята монетарница да можем да сечем злато. Предприел ли си нещо в тая насока?

В многобройните си докладни записки Йеуда един-единствен път бе споменал за подобряването на коневъдството, един-единствен път — за създаване на златарски работилници. Удиви го добрата памет на дон Алфонсо.

— С божия и с твоя помощ, господарю — отвърна той, — може би ще бъде възможно да се навакса в сто месеца онова, което е било занемарявано цели сто години. Стореното за три месеца не ми се вижда лошо начало.

— Направено е нещичко — призна кралят. — Но аз не владея изкуството да чакам. Казвам ти го открито, дон Йеуда, вредите, които ми нанасяш ти, ми изглеждат по-големи от ползата. По-рано моите барони, макар неохотно и с уговорки, все пак изплащаха своя принос за военните нужди; това са били, както ми докладват, главните доходи на хазната ми. Сега, откакто ти си мой ескривано, те се позовават на дългогодишния мир, зинал пред нас, и вече не плащат нищо.

Йеуда се раздразни, че кралят тъй неблагодарно приемаше постигнатото и че му правеше упреци, които направо изсмуква от пръстите си. Съжаляваше, че доня Леонор се беше завърнала в Бургос; нейното сияйно, ведро присъствие би направило по-дружелюбен тоя разговор. Но той преглътна недоволството си и с почтителна ирония отвърна:

— В това отношение твоите грандове приличат на непривилегированите ти поданици. Щом става въпрос за плащане, всички се мъчат да се измъкнат. Но съображенията на твоите барони не са основателни и моите опитни репозитарии могат да ги оборят с убедителни доводи. Скоро аз най-смирено ще те замоля да подпишеш до твоите рикосомбрес едно предупредително послание, основано на тия доводи.

Колкото и да бе огорчен от наглостта и от гордостта на грандовете, кралят все пак се ядоса, дето евреинът говореше за тях с такова неуважение. Ядосваше го и това, че се нуждаеше от евреина. Той продължи да настоява на своето:

— Ти ми нахлузи на врата това адско осемгодишно примирие. И ето, сега трябва да прибягвам към разни търговски и писарски хитрини, за да се оправя.

Йеуда се овладя.

— Твоите съветници — отвърна той — признаха тогава, че един продължителен мир ще бъде от полза колкото за емира в Севиля, толкова и за тебе. Земеделието и занаятите са занемарени. Твоите барони потискат и граждани, и селяни. Нужен ти е за известно време мир, за да можеш да промениш тия неща.