— Моля те, не отказвай веднага! Седни и размисли!
Седяха един срещу друг. Ефраим разтриваше дланта на едната си ръка с пръстите на другата. През целия си живот той бе избягвал да изпъква. Колко усилия бе полагал, само и само да внуши на Йеуда да се откаже от блясъка на поста си, а ето че сега сам трябва да се нагърби с това пратеничество, към което бяха насочени погледите на всички. И каквото и да успееше да постигне, глупавият, неблагодарен Толедо ще го обвини в предателство, а подкрепеше ли го кралят, той, Ефраим, щеше да си навлече завистта на хиляди. От друга страна, завърнеше ли се с един по-продължителен мир, щеше да помогне на страната и на еврейството, както рядко е помагал друг преди него. Той, който инак разсъждаваше толкова трезво, сега бе развълнуван, объркан. Цялото му същество се противеше да приеме това пратеничество. Твърде силно се изкушаваше да каже не, ала си спомни за Йеуда и сметна, че е негов дълг да приеме.
— Халифът не обича евреите — подхвърли най-сетне Ефраим предпазливо.
— Той не обича особено много и християните — отговори Алфонсо.
Ефраим каза:
— Преговорите ще бъдат продължителни, а аз съм стар и болнав.
Кралят се овладя и отвърна:
— Ти ми отказваш не защото си стар и не защото си болен. Страхуваш се, че съм твърде неотстъпчив и твърде горделив. Не съм. Прозрях: човек, ударен от живота като мен, не може да хитрува и да се пазари. Няма да ти преча, ще ти дам широки пълномощия. Готов съм да заплатя голямо военно обезщетение на емира от Севиля и да внасям годишен влог на халифа. Да му плащам данък — мрачно завърши той.
Дон Ефраим отговори предпазливо, опипвайки почвата.
— Уверен съм, че твоят посредник би могъл да постигне спогодба по тези въпроси. Ала позволи ми да те запитам, господарю, какво мислиш по един друг, още по-важен пункт: продължителността на примирието? Не смятам, че халифът би се задоволил с мир за по-малко от дванайсет години. Би ли подписал подобен договор? И склонен ли си да го спазваш?
Алфонсо отново едва не пламна. Евреинът се държеше тъй, сякаш бе негов изповедник. Ала и този път разумът на краля обузда гнева му. На времето, когато бе допуснал да включат в договора със Севиля думите in octo annos, за осем години, те още от самото начало не бяха представлявали за него нищо повече от мастило върху пергамент. Ала тия три думи бяха призовали халифа в страната, те бяха разбили рицарите от калатравския му орден. Дон Ефраим бе напълно прав да му припомни, че сега, когато сключва мир за дванадесет години, действително ще трябва да мирува дванадесет дълги години.
— Виждам — каза той тихо и с горчивина, — че ти дълго си размишлявал за интересите на халифа.
Ефраим се бе опасявал от много по-страшно избухване; облекчено отвърна:
— Тъй би постъпил всеки, който взима присърце обществените дела.
Алфонсо мълчеше, размишляваше мрачно.
Ефраим го увещаваше:
— За теб един продължителен мир ще бъде от по-голяма полза, отколкото за мюсюлманите. Колкото и горещо да желаеш, ти не можеш тъй скоро да, водиш една голяма война. Нуждаеш се от време, цялата тъй жестоко опустошена християнска Испания се нуждае от време, за да дойде на себе си.
Алфонсо каза:
— Дванайсет години. Много искаш, старче.
Засегнат, Ефраим отвърна почти грубо:
— Моля те, господарю, не ме изпращай в Севиля.
Алфонсо каза:
— Добре, нека бъдат дванадесет години.
Изправи се, заснова с бързи крачки.
— Желая — каза той — да тръгнеш колкото е възможно по-скоро за Севиля. Съобщи ми от какви пълномощия се нуждаеш и избери лицата, които ще те придружават.
— Понеже ти повеляваш — каза Ефраим, — ще участвувам в делегацията, но само като неин финансов съветник или секретар. Благоволи да поставиш начело на посланиците някой от твоите грандове. В противен случай мюсюлманите ще бъдат зле настроени още от самото начало.
Алфонсо отвърна:
— Сред посланиците ще има двама или дори трима от моите барони. Но пълномощия ще имаш само ти.
Ефраим се поклони дълбоко:
— С божия помощ — каза той — ще се опитам да ти донеса един не съвсем тежък мир.
И се приготви да поиска позволение да се оттегли.
Ала дон Алфонсо не го освободи. Колебливо каза:
— Има още един въпрос, дон Ефраим, по който ще те моля да ми дадеш съвет. Навярно наследството на моя мъртъв приятел и ескривано дон Йеуда е доста значително. Не вярвам да има роднини, които с право да предявят претенции за него. Или ти познаваш такива?