Станал отново твърде предпазлив, дон Ефраим отвърна:
— Има всъщност в Сарагоса един дон Йосеф Ибн Езра, братовчед на дон Йеуда, благословена да бъде паметта на праведника. Според нашите закони и обичаи той може да предяви искане за една десета От наследството. Бих посъветвал твое величество да предостави на дон Йосеф дела, който му се полага. Той ще ни окаже добри услуги при трудната работа по събирането на вземанията на дон Йеуда, пръснати из цял свят.
Алфонсо рече:
— Да бъде тъй, както предлагаш. Мислех освен това да предоставя част от наследството на толедската алхама.
— Много си щедър, господарю — каза дон Ефраим. — Известно ли ти е, че това са твърде големи суми? Дон Йеуда бе най-богатият човек в страната ти след архиепископа на Толедо.
С известно смущение кралят каза:
— Ще наредя останалата част от състоянието да се намира под надзора на моите кралски ковчежници, докато се намери главният наследник, синът на доня Рахел. Освен това — добави той без особена връзка — изготвени са документи, които дават на тоя син на доня Рахел всички права и титли на графството Олмедо. Сам дон Йеуда нареди навремето да ги изготвят.
Ефраим отговори сухо:
— Имаш пълно право, господарю, да вземеш за държавното съкровище каквото ти е угодно от наследството на дон Йеуда и никой не ще може да те укори за това.
С усилие, малко дрезгаво, Алфонсо рече:
— Моят мъртъв приятел Йеуда често биваше заедно с теб и навярно ти знаеш доста неща. Няма да настоявам, старче, и да те питам колко знаеш. Ала потиска ме мисълта, че моят син е сред вас, а аз не го познавам. Трябва да разбереш това. Не искаш ли да ми помогнеш?
Говореше умолително, говореше сърдечно, а това поласка дон Ефраим и същевременно го уплаши. Опасна задача му бе възложил неговият мъртъв съперник и приятел. Каза:
— Никой не знае и никой не може вече да открие, господарю, дали дон Йеуда Ибн Езра е замесен в изчезването на внука си. И ако е било така, тогава сигурно той е привлякъл в това рисковано начинание не повече от един, и то доверен, мълчалив помощник.
Алфонсо се почувствува унизен, смазан. Ала въпреки собствената си воля не прекъсна разговора. Каза?
— Вярвам ти, и не ти вярвам. Страхувам се, че дори и да знаете нещо, няма да ми го съобщите. Мисълта, че моят син ще израсне сред вас и вашите обичаи, впива зъби в сърцето ми, признавам ти го. Би трябвало да ви мразя заради това и дори понякога съм пи мразил.
Ефраим рече:
— Още веднъж те питам, господарю, действително ли желаеш един човек, за когото мислиш така, да се занимава в Севиля с твоите дела и с делата на страната ти?
Кралят каза:
— Хранех понякога съмнения и към дон Йеуда и все пак знаех, че е мой приятел. Ти си възрастен и опитен, познаваш хората и разбираш тия неща. Искам да отидеш заради мен в Севиля. Зная, нямам по-добър, когото да пратя.
Ефраим почувствува съжаление, а към него се примеси удовлетворение. Каза:
— Може би ще настъпи някога време, когато ще се яви един или друг и ще твърди, че той бил изчезналият. Съветвам те, господарю, да не обръщаш внимание. Навярно зад това ще се крие измама. Предостави на нас да проучим дали е вярно и не прибавяй към многото си грижи и тази. Примири се, дон Алфонсо. Хубави дъщери имаш, благородни инфантки, които един ден ще станат велики кралици. Твоите внуци ще седят на испанските тронове и с божия помощ ще обединят земите на Полуострова.
И при все че завърши словото си неясно, кралят го разбра:
— Дон Йеуда Ибн Езра е мъртъв, синът му и дъщеря му са мъртви. И ако е останал жив някой от рода му, то това е само този внук. А дон Йеуда се отрече от исляма и се върна към еврейската вяра на своите деди, и това е неговият завет.
Дон Алфонсо чувствуваше ясно цялото значение на това, че бе предоставил на евреина, на търговеца Ефраим, да урежда последиците от войната, която сам той бе проиграл. Беше скъсал със своето безогледно рицарство, бе се простил с Бертран, бе казал сбогом на миналото си, на младостта си. Не съжаляваше, но чувствуваше почти осезаемо липсата, пустотата.
Пътят, който поемаше сега, не примамваше с тайнствени странични пътечки, не водеше към лазурни, бляскави далечини; водеше трезво и неотклонно към една почтена, здрава цел. Но щом бе тръгнал веднъж по него, той съзнателно щеше да го следва докрай. Сам щеше да си постави вериги, нямаше заради съблазнителни и героични приключения да заплаши онзи тежък мир, който поемаше сега върху плещите се.
Цяла нощ не мигна. Преценяваше, отхвърляше, преценяваше отново, решаваше, отхвърляше.
Реши.
С едва доловима усмивка съобщи на Родриге, че сега най-сетне искал да възстанови епископствата в Авиля, Сеговия и Сигуенса и че възнамерявал да повери епископството Сигуенса нему, на Родриге.