— Трябва да обърна вниманието ти и върху това, че тепърва ще има да патиш от мен. Защото отсега нататък в никакъв случай няма да те оставя намира, докато не се заловиш отново с хрониката си.
Той започна да дразни апетита на приятеля си дори сега, още в Толедо, и непрекъснато го увличаше в обширни историко-философски спорове. Стоеше например зад пулта си, драскаше нещо и току казваше през рамо:
— Не е случайност, че ние, мюсюлманите, бяхме принудени пак да се откажем от Толедо, след като почти го имахме в ръцете си. Нашето време, славното, време на нашето могъщество, за съжаление вече отми на и вътрешните раздори, които накараха халифа да се завърне в Африка, ще се повторят. Това е тъй положително, както математическите правила на Алхаресми. — Колкото и силна да изглежда, империята на мюсюлманите е прекалено стара. Грохнала е.
И както се бе надявал Муса, Родриге се хвана на въдицата.
— Осмеляваш се да твърдиш, че времето ви било отминало! — отвърна той. — Че нали победихте! Нашата армия е унищожена, вашата граница минава, кажи-речи, край Толедо, нашият горд дон Алфонсо ви плаща данък. — Той се разпали. — Господството на мюсюлманите било в упадък! Великото време на мюсюлманите било отминало! На три пъти в това столетие потегляме срещу вас с огромни войски, каквито светът още не е виждал. Петстотин пъти по хиляда християнски рицари загинаха в тези кръстоносни походи, да не говорим за хилядата пъти по хиляда люде от други християнски народи, поразени от смърт, мор и нищета в родината си. А и днес светият град е пак във ваши ръце точно както преди сто години! И ти се оплакваш, че държавата ви била пропаднала!
Муса отвърна учтиво:
— Преструваш се на по-малко мъдър, отколкото си, достопочтени мой приятелю. Поставяш в рамка историята на няколко десетилетия или един век, сякаш е нещо завършено. Ние, ти и аз, не искаме да опишем само днешния ден и част от вчерашния, а се стремим да доловим смисъла на цялото, искаме да разгадаем насоката на събитията и да прозрем в бъдещето като истински божи промислители. Установи се, за съжаление, че вашите кръстоносни походи в никой случай не са безуспешни. Разбира се, завладяната от вас територия през този последен век не си струваше жертвите. Затова пък вие придобихте богат стопански опит, знаеш това не по-зле от мен, придобихте безценни по-знания в областта на политиката и науката. Развеждахме ви добродушно и суетно из нашите фабрики, показахме ви как възпитаваме нашата младеж, как управляваме градовете си, как правораздаваме. Вие се Изказахте способни ученици и добре възпроизведохте всичко добро, което видяхте у нас. Разбрахте, че през това столетие не са важни рицарите, а знаещите и вещите люде, строителите, оръжейниците, инженерите, най-различните сръчни хора и образованите земеделци. Вие сте млади, намирате се във възход, скоро ще ни настигнете и задминете. Вие загубихте петстотин пъти по хиляда рицари, ала не вие сте победените.
Бе повишил инак безизразния си глас. Гледаше приятеля си със своите спокойни очи — мъдри, изпълнени с лека насмешка. Той мълчеше. Призна се за победен, ала бе изпълнен с вътрешно удовлетворение.
И много подобни разговори водиха те, спорове, в който Родриге за голямо свое учудване твърдеше, че неверниците ще възтържествуват, докато Муса се съмняваше в крайната победа на мюсюлманите.
Ала колкото по-дълго размишляваше върху доводите на своя приятел, толкова по-ясни ставаха те на Родриге, толкова повече засилваха упованието му. Чувствуваше се млад и обновен. Не го измъчваше вече онова изречение от посланието до коринтяните, с което апостол Павел противопоставяше божието безсмислие на мъдростта на мъдреците. Вместо него други слова на апостола отекваха с ликуване в душата му: „Старото отмина, виж, всичко се обнови.“ Сега вместо сляпата вяра, която стигаше до блажен екстаз, в душата му имаше знание, от ден на ден укрепваше чувството: въпреки всичко в хода на световните събития имаше някакъв смисъл и той можеше да бъде прозрян. Все още не можеше да изрази това свое чувство с логични и обосновани слова. Пък и не се стремеше към яснота. Достатъчно му бе да знае за смисъла в хода на световните събития толкова, колкото бе знаял свети Августин за същината на времето: „Не ме ли питаш — зная го; запиташ ли ме — не го знам.“
И така, думите на Муса проникваха все по-дълбоко в душата на Родриге и все по-силно ставаше желанието му да бъде промислител на бога и да издирва съдбовните пътеки на събитията.
Въпреки всичко той не се решаваше да се залови наново с хрониката си. Възпираха го други съмнения.
— Страхувам се — заяви на приятеля си той, — че към тази творба ме привлича не толкова старанието да служа на бога, колкото писателското ми славолюбие.