Лицето на Муса придоби обичайното си лукаво изражение. Измъкна една книга, „Животът на блажения Августин“, и прочете на Родриге какво бе записал за последните дни на светията един негов ученик, Посидий. По онова време Августин бил архиепископ на града Хипон, обсаден от вандалите; виждал от палата си как надлъж и шир гори картагенската земя. Бил седемдесет и шест годишен, много изнемощял, знаел, че ще умре. Грижел се за обсадения град и за цялата провинция, заляна от врагове. Ала същевременно препрочитал още веднъж многобройните си книги, поправял и променял, така че в библиотеката на Хипон да остане по един напълно поправен екземпляр от всяко негово произведение. Полагал също така усилия да завърши и още една книга, предназначена да обори писанията на еретика Юлиан.
„Августин, най-праведният сред архиепископите — съобщаваше Посидий, — почина на петия ден от месец септември, като дори от смъртния си одър полагаше усилия да отбие нападенията на вандалите и работеше върху голямото си полемическо писание против еретика Юлиян.“
Муса вдигна поглед от книгата и лукаво запита:
— Нима искаш да бъдеш по-свят и от блажения Августин, достопочтени мой приятелю? Вслушай се в гласа на собственото си сърце и провери дали твоите колебания не са само благочестива надменност.
Още същата вечер Родриге приготви дебел сноп бяла, скъпоценна хартия и бавно, с наслада започна да пише:
„Начало на историята на Испания“ — „Incipit chronicon rerum Hispanarum“.
А Муса усмихнато си каза:
„Никой порок не пуска по-дълбоки корени от писателствуването.“
Мирът, с който се завърна дон Ефраим, бе по-добър, отколкото можеше да се очаква. Не бе успял, а може би не бе искал, да постигне само едно: времетраенето на примирието да бъде по-малко от дванадесет години.
След като Ефраим му докладва най-изчерпателно, дон Алфонсо каза:
— Зная, че трябва да ти бъда признателен. И съм. Ще свикам моите грандове, за да видят всички как ми връщаш ръкавицата на поръчението.
Дон Ефраим възрази почти изплашено:
— Толкова блясък не би ми прилягал. Пък и много завистници, а малко приятели ще създаде това на толедската алхама.
Намигвайки шеговито, Алфонсо запита Ефраим дали според него наистина ще са необходими пълни дванадесет години за възстановяване на стопанството.
Негодувание обзе Ефраим. Своевременно и настойчиво бе предупреждавал този човек, че трябва да се подготви в себе си за един дълъг мир. Само при това условие той, Ефраим, бе приел злокобното поръчение, а ето, едва сключил договора, дон Алфонсо копнееше да го наруши отново. Отвърна сухо:
— Състоянието на кралството ти, господарю, е такова, че навярно ще трябва да поживееш в мир повече от дванадесет години. Аз няма да бъда жив свидетел на следния ти поход, а и ти не ще бъдеш млад, когато го започнеш.
Тъй като Алфонсо недоволно мълчеше, той предупредително продължи:
— Съгласи се, че е така, господарю. Много стори за теб дон Йеуда. Той създаде връзки, които продължават да съществуват дори и след това сгромолясване; извади на показ пред цял свят многостранните възможности на твоята Кастилия, създаде ти кредит. Ала ако от всичко това желаеш да извлечеш полза, ще трябва да се придържаш към неговия основен план. И Йеуда бе градил за мир. Забрави през следните няколко години своите рицари и барони, които само разориха страната ти, мисли за своите граждани и селяни, мисли за своите градове. Дай им привилегии, дай им „фуерос“, подкрепи ги против грандовете си.
Дон Алфонсо слушаше, без да се съгласява, но все пак внимателно. Та нали неговият свят бе светът на рицарите. Правдата на един крал се различаваше от правдата на стария евреин и банкер. Неговата, Алфонсовата, философия се съдържаше в песните на Бертран. При все това изглеждаше, че този Ефраим наистина има право и ако той, Алфонсо, желае след дванадесет години да води своята война победоносно, ще трябва сега да угажда на простолюдието. Ще трябва да отдели място в съвета за гражданина и селянина, за „Vilan“ и ще трябва да наказва рицаря, ако нанесе побой на своя селянин или с помощта на честното си оръжие отнеме от гражданина торбата с пипер. Пуст и скучен ще бъде светът, тъжна ще бъде Кастилия, в която ще управлява той.
Сега дон Ефраим описваше пълната разруха, в която се намираше стопанството. Рудничарството бе крайно западнало, манифактурите за производство на платно, доведени от дон Йеуда до небивал разцвет, бяха разрушени или разстроени, стадата добитък отвлечени, напълно занемарено бе и отглеждането на овце, един от главните източници на доходи в страната преди войната. Кастилският мараведи бе обезценен; трябваше да се дават шест кастилски срещу един арагонски мараведи. За да не рухнат напълно, стопанството и промишлеността трябваше да бъдат облекчени от данъци, да им се осигурят множество нови привилегии. Навлезе в подробности. Предложи кои мита и даждия да се намалят, кои да се отменят напълно. Споменаваше цифри, нови и нови цифри.