Бавно запустяваха градините и се рушеше Галиана, Разпадна се и белият зид, който беше опасвал обширното имение. Най-дълго се запази голямата главна порта, през която Кастро и привържениците му бяха влели, за да погубят Рахел и баща й.
Самият аз стоях пред тая порта и видях полуизтрития от времето арабски надпис, с който Галиана приветствуваше своите гости: „Алафия“ — мир на влизащия в този дом.
Послеслов на автора
Цели десетилетия ме е занимавала историята на онази Адаса, която великият персийски цар Артаксеркс въздигнал в своя царица и която, под името Естер, спасила от сигурна гибел своя народ, евреите.
Малкият роман, в който се описва съдбата на тая Адаса, книгата Естер, е една от най-вълнуващите и популярни книги на Библията. Авторът владее изкуството на големите еврейски и арабски разказвачи, създава нарастващо външно и вътрешно напрежение и умее да извлича нови и нови изненади от своята фабула. Освен това той пише тъкмо по време, когато народът му се е спасил от най-тежка беда, страда и ликува заедно със своя народ и патриотичното му въодушевление и до днес заразява читателя.
Мене във всеки случай книгата Естер ме е вълнувала дълбоко, вълнувала е мнозина, и през двете хилядолетия, откакто е създадена, мнозина са се опитвали да разкажат романа наново, изхождайки от събитията на своето време. Неведнъж, когато особено болезнено съм изпитвал нещастието на двата народа, с които съм свързан, чувствувах отново нуждата да разкажа историята на царицата Естер, като я разгледам през очите на моя свят.
Особено увлекателен прави малкия роман хитроумният творчески похват на древния еврейски писател, похват, който не е хрумвал на никого преди него. Той изгражда измислиците си правдоподобно, облича ги в най-голяма обстоятелственост, намятайки мантията на човек, натоварен да опише сухо, като историк, събитията при персийския двор. Поставя на своя роман маската на дворцова хроника, скрива националистичните еврейски тенденции в разказа зад обективния тон. Избягва да намекне за божията милост, дарена на неговия народ, и за това, че този народ е богоизбран; тази е единствената от всички библейски книги, в която не се споменава името на господа. Авторът избягва също тъй и да даде оценка за характерите и делата на хората, описвани от него. Не възхвалява своята царица Естер и приемния й баща Мардохай, не хули еврейския враг Аман. Уповава се на фабулата си, разчита, че измислените от него събития са достатъчни да предизвикат негодуванието на читателя срещу врага на евреите и възхищението му от мълчаливо страдащия и възтържествувал Мардохай и неговата Естер. Това наистина се удава на писателя и при все че той прикрива грижливо своето собствено ликуване, читателят се радва от все сърце, когато накрая Аман увисва на бесилката, която сам е издигнал за Мардохай.
Ала замисли ли се читателят след това над събитията, описани в книгата, у него възникват съмнения. Как така младата жена, която владетелят на света поставя на своя трон, успява тъй дълго да премълчи името и произхода си? Какъв е този велик везир, който заради един свой враг желае на бърза ръка да унищожи целия му народ? Какъв е този цар, който, без да попита дори, осъжда днес на гибел цяла една нация, а утре, пак без много умуване, нарежда да избият нейните многобройни врагове? Зададат ли се обаче подобни въпроси, цялата обстоятелственост на автора се оказва декор, а целият роман — измислица.
Примамлива ми се стори задачата да се намеся в това отношение и осмисляйки приказката на древния поет, да я поставя върху правдив исторически фон. Исках да разгъна действието сред обстановка, която да направи правдоподобни хората и събитията, и да открия освен това поглед към миналото и бъдещето, така че историята около Естер да хвърли светлина и върху днешните събития.
Оказа се обаче, че първоначалната древна фабула страда от един сериозен недъг. Там липсва героиня. Естер е марионетка в ръцете на своя настойник, тя се задвижва отвън, напълно пасивна е, не представлява нищо повече от едно колелце в механизма на цялостното действие. Тази празнота тъкмо в центъра на разказа е станала причина да се провалят големи писатели, които са се придържали прекалено точно към действието. Създавайки своята поема, Расин потърси убежище в сигурното пристанище на благочестивостта, Грилпарцер остави произведението си незавършено. Аз бях достатъчно дързък да предположа, че ще успея да изградя у моята Естер онзи вътрешен живот, чиято липса установих у царицата Естер от приказката. Ала в такъв случай трябваше да се отклоня твърде много от основния библейски разказ, запазил повече от две хилядолетия своя ореол; ето защо задоволих се само да нахвърля с любов плана за една бъдеща книга.