Дон Бенямин бе едва двадесет и три годишен, ала умът му вече се отличаваше със завидна острота, а и познанията му бяха задълбочени; в него имаше нещо момчешко, закачливо, дяволито, което привличаше Рахел. Скоро между тях се завърза добро приятелство. Доставяше им удоволствие да се смеят над неща, чиято комичност друг едва ли би схванал, и имаше някои въпроси, за които доня Рахел не се обръщаше нито към баща си, нито към чичо Муса, а към своя приятел Бенямин.
Той пък от своя страна споделяше с нея най-съкровените си мисли. Разказваше й например, че никак не му се нравел неговият сродник, парнасът дон Ефраим; виждал му се прекалено хитър и ако сам той, Бенямин, не бил толкова беден, нямало да издържи в дома на дон Ефраим. Никога дотогава Рахел не бе имала беден приятел. Тя го изгледа смаяно и любопитно.
Бенямин съблюдаваше еврейските обреди, но само за да не буди недоволството на дон Ефраим — самият той не държеше много за тях. Затова пък се възхищаваше от арабските мъдрости и обичаше да говори за великите древни народи, потънали вече в забрава, особено за гърците, йонийците, както ги наричаше той; един от тия йонийци, някой си Аристотел, направо поставяше наравно с учителя Мойсей.
При все това се гордееше, че е евреин; защото евреите бяха библейски народ и вярно бяха пазили Библията през вековете.
Този Бенямин развеждаше Рахел из Худерия. Над двадесет хиляди евреи живееха в Толедо и още пет хиляди извън стените на града и макар никакъв закон да не ги задължаваше, повечето от тях живееха в своя собствен квартал, който също бе укрепен с допълнителни зидове и със здрави порти.
Евреите от незапомнени времена населявали Толедо — разказваше й Бенямин; да, дори името на града произлизало от еврейската дума „Толедот“ — низ от поколения. Първите евреи пристигнали там като пратеници на цар — Соломон, за да събират данък от варварите. Почти през всички времена евреите живеели добре в Толедо. Ала християните вестготи ги подложили на яростни гонения. Най-ожесточено ги преследвал един техен съплеменник, някой си Юлиян, който преминал към християните и те го направили архиепископ. Все по-строги наредби издавал той срещу своите довчерашни братя и накрая прокарал закон: всеки, който не приемел християнството, щял да бъде продаван в робство. Тогава именно евреите извикали арабите отвъд морето и им помогнали да завладеят страната. Арабите поставили еврейски гарнизони в градовете и им назначили еврейски градоначалници.
— Представи си, доня Рахел — разпалваше въображението й Бенямин, — какво ли ще е било, когато угнетените изведнъж са станали господари, а дотогавашните потисници — роби.
Вдъхновено разказваше Бенямин за поетичните и мъдри книги, създадени през следните столетия под мюсюлманско господство от сефарадските евреи. Рецитираше й наизуст пламенни стихове от Соломон Ибн Габриол19 и от Йеуда Алеви20. Разказваше й за трудовете на Авраам Бар Хия21 в областта на математиката, астрономията и философията.
— Всичко велико, създадено в тая страна Сефарад — от човешка мисъл или от камък — каза убедено той, — е създадено с помощта на евреите.
Веднъж Рахел му заговори за смущението, в което я бяха хвърлили идолите в църквата „Сан Мартин“. Той я слушаше. Нерешително стоеше на мястото си. Сетне, с дяволита усмивка, извади една малка книжка и тайнствено й я показа. А в тая книжка — той я нарече свой бележник — имаше рисунки, изображения на хора. Някои от тях бяха злобно насмешливи, в други пък човешките лица се превръщаха направо в животински. Доня Рахел бе поразена, обхвана я страх; и все пак това я забавляваше. Какво нечувано богохулство!
Дон Бенямин рисуваше не само всевъзможни изображения като ония идоли в църквите, а изобразяваше и определени хора, които човек ясно можеше да познае. Нещо повече, той искаше да се мери с бога, променяше образите според собствената си дръзка воля, извращаваше душите им. Нямаше ли да се разтвори земята, за да погълне нечестивеца? И нима тя, Рахел, не ставаше съучастница в това богохулство, като гледаше тия рисунки? Но не можеше да се сдържи, продължаваше да ги гледа.
Ето тук изображението на някакво животно, лисица, както изглежда, но всъщност то съвсем не беше лисица, от хитрото лице гледаха набожно смирените очи на дон Ефраим. И, ще не ще, сред ужаса и съмнението, които я измъчваха, Рахел прихна да се смее.
Най-тясна привързаност към Бенямин изпитваше тогава, когато й разказваше разни истории, забележителни случки, станали с велики люде — юдеи от Толедо.
Такава бе например историята на раби22 Ханан Бен Рабуа, който изградил невиждан воден часовник. Часовникът се състоял от два водоема, две цистерни, устроени и разчетени толкова изкусно, че при нарастването на луната едната се пълнела с вода, а другата се изпразвала, а при намаляването на луната ставало обратното, така че по тях можел да се определи денят на месеца и дори часът на деня. Завистливите му съперници го обвинили в магьосничество.
19
Соломон Бен Йеуда Ибн Габриол (XI в.) — голям еврейски поет, роден в Малага. Писал под арабския псевдоним Авицеброн. — Бел.пр.
20
Йеуда Бен Самуел Алеви (XI в.) — един от най-големите поети на Средновековието, роден в Кастилия. Познат с арабския си псевдоним Абул Хасан. — Бел.пр.