— Знанието винаги предизвиква подозрение — обясняваше като някой стар мъдрец дон Бенямин.
И алкалдът23 хвърлил раби Ханан в тъмница. Ала тогава цистерните почнали да се пълнят и изпразват неправилно. Предположили, че преди да го тикнат в затвора, раби Ханан е повредил изкусния воден часовник, над който бил работил три пъти по седем години, и решили да заставят учения да го поправи, Той обаче го развалил окончателно. Тогава изгорили раби Ханан на клада.
— Кулата, гдето е бил затворен — завърши разказа си дон Бенямин, — съществува и до днес. А и цистерните можеш да видиш още, в Уерта дел Рей, в запустелия летен замък Ла Галиана.
Вечерта Рахел разказа на дойката си Саад за клетия, изкусен учен раби Ханан, когото злите хора подложили на страшни мъчения заради сръчността и учеността му. Образно й разказа за водния часовник и за затвора, и за изгарянето на учения раби. Ала, дойката Саад каза:
— Зли хора има тук, в Толедо. Как ми се иска, Рехия, агънцето ми, да можехме да се върнем в града Севиля, дано го закриля Аллах!
Трета глава
Братята Фернан и Гутиере де Кастро не се ограничиха само с празни заплахи срещу оня, който беше допуснал в техния кастильо един обрязан. Те почнаха да навлизат е въоръжена сила във владенията на дон Алфонсо, стигнаха веднъж дори до града Куенка. Нападаха пътуващите граждани и ги отвличаха като пленници в своите замъци. Грабеха стада добитък от кастилските селяни. И с плячката се оттегляха в труднодостъпното си планинско владение Албарасин.
Дон Алфонсо беснееше. Мразил бе рода Кастро, откакто се помнеше. Когато на три години бе станал крал, един де Кастро бе управлявал от негово име беше се държал с момчето строго и зле и Алфонсо тържествуваше, когато най-сетне Манрике де Лара свали от власт бароните де Кастро. Ала де Кастро си останаха, както и преди, могъщи владетели в своето графство и имаха много привърженици сред кастилските грандове.
Последните им дръзки насилия вбесиха до полуда Алфонсо. Не можеше да продължава така. Ще изгори и разруши замъците им, ще заповяда да обръснат косите на двамата братя и ще ги тикне в манастир; не, направо ще им отреже главите.
Ала в себе си той знаеше, че един такъв боен поход ще доведе до опасно спречкване с неговия чичо, арагонския крал.
Защото открай време Арагон, както и Кастилия, претендираше за върховната власт над графството де Кастро, над планинската област Албарасин, разположен, между Кастилия и Арагон. Обаче след смъртта на последния граф, владял над нея, синовете му, братята Фернан и Гутиере де Кастро, бяха отказали да призная каквато и да било власт над себе си. Ако сега той, Алфонсо, нахлуеше в земите им, те щяха да се обърнат за закрила към Арагон и тогава неговият чичо Раймундес кралят на Арагон, нямаше да изпусне удобния случай да ги приеме за свои васали и да ги защити от нападението на Алфонсо. А това означаваше война с Арагон.
Ала Алфонсо прогони тия опасения още преди да се бяха превърнали напълно в мисли. Ще воюва срещу бароните де Кастро! Ще повика Йеуда. Той трябва да му набави пари.
На път към кралския замък Йеуда бе във великолепно настроение. Не знаеше какво иска от него дон Алфонсо, отдавна не го беше виждал и се радваше, че ще докладва; да, сега вече можеше да съобщи за успехи, като очевидно доказателство за един от успехите носеше със себе си нещо съвсем малко по размери, което щеше да развесели и зарадва дон Алфонсо.
Застана пред краля и започна доклада си. Неколцина рикосомбрес — девет, за да бъде съвсем точен, — закъснели с плащането на своите данъци, бяха потвърди с подпис и печат, че при следното просрочване ще се откажат от претенциите за власт над определени градове в полза на краля. Освен това Йеуда можеше вече да докладва за единадесет нови образцови стопанства, можеше да съобщи, че недалеч от Талавера се пристъпва към пробно развъждане на копринената буба, да изброи нови, големи манифактурни работилници тук, в Толедо, и в Бургос, а също и в Авила, Сеговия, Валядолид.
А след това дойде ред на голямата му изненада.
— Ти изрази недоволството си от мен, господарю — каза той, — че не съм довел в страната ти златари и майстори по сеченето на монети. Позволи ми днес почтително да ти поднеса едно от първите изделия на твоите златари.