— Не бива да се впускаш в такива опасни съждения, високопочитаеми мой приятелю. Ти знаеш, че самият свети дух е вдъхновявал Йероним, когато е превеждал Библията, така че думите, които бог разменя с Мойсей на латински, са не по-малко божествени от еврейските. Не се старай да бъдеш прекалено мъдър, високопочитаеми дон Родриге. Твърде леко спи кучето на съмнението. То би могло да се пробуди и да се разлае срещу твоите убеждения и тогава те чака гибел. И без това много твои събратя, духовници в другите християнски страни, наричат нашия Толедо „градът на черната магия“, а нашите арабски и еврейски писмени знаци им се струват като драсканици на сатаната. Ще обявят за еретик и тебе, ако си толкова любопитен.
При все това кротките очи на дон Родриге не се отделяха от надписа, който го смущаваше. Ала повече от надписа смущаваше каноника човекът, по чието желание тия надписи бяха избрани. Старият Муса — дон Родриге бе разбрал това много скоро — беше безбожник до мозъка на костите си, не вярваше дори в своя Аллах и Мохамед; и все пак той, тоя езичник, беше благ, кротък, заслужаващ обич. А освен това, и преди всичко, бе истински учен. Той, Родриге, беше изучил всичко, което можеше да даде на човека християнската наука — тривиум и квадривиум24, граматика, диалектика и реторика, аритметика, музика, геометрия и астрономия, а наред с тях всички позволени арабски знания и всяка християнска премъдрост; но Муса знаеше много повече, знаеше всичко и беше размишлявал над всичко и един от най-прекрасните божи дарове бе да разговаряш с тоя безбожник.
— Еретик — аз? — отвърна дружелюбно и меланхолично той на предупреждението на събеседника си. — Страхувам се, че еретикът си ги, драги мой мъдри Муса. И се боя, че си не само еретик, а езичник в пълния смисъл на думата, че не вярваш дори в истините на своята собствена вяра.
— Ти се боиш? — запита старият грозен учен и устреми проницателните си очи в кроткото лице на Родриге.
— Боя се — отвърна му той, — защото имам приятелски чувства към теб и защото ми е жал, че ще гориш в ада.
— А нима — осведоми се Муса — не ще горя там дори и само защото съм мюсюлманин?
— Не безусловно, драги Муса — поучи го Родриге, — и положително не в такъв силен огън.
След известно мълчание Муса унесено и двусмислено каза:
— Може би си прав, аз почти не правя разлика между тримата пророци. За мен Мойсей струва колкото Христос, а пък той — колкото Мохамед.
— Такова нещо аз не бива дори и да чувам — каза каноникът и се поотдръпна. — Защото тогава би следвало да взема мерки срещу теб.
Муса вежливо отстъпи:
— В такъв случай считай, че не съм казал нищо. Докато спореше тъй, Муса отиваше от време на време до писалището си и разговаряйки, рисуваше небрежно кръгове и арабески. Със завист и укор гледаше дон Родриге как приятелят му направо разхищава скъпата хартия.
Каноникът на драго сърце четеше на Муса от своята хроника, за да чуе неговите допълнения и уточнявания. В тая хроника се говореше много за мъртвите светии. Сражавайки се от небесата на страна на християните, те често бяха побеждавали неверниците, а и реликвите им, носени в битките, бяха извоювали за християните не една победа. Муса вметна, че тия останки от светиите сигурно са били свидетели и на някои поражения на християните, но го каза благо и деловито и намираше за съвсем понятно, че Родриге не пишеше в хрониката си за тия неща. Изобщо той вникваше дълбоко в четеното от каноника и засилваше у него увереността, че произведението му е значително.
Ала почнеше ли да му чете Муса от своята „История на мюсюлманството в Испания“, клетият щастлив Родриге изпитваше чувството, че онова, което пише самият той, е отчайващо примитивно. Огън и мраз го обливаше, когато слушаше това своеобразно, смело историческо произведение.
„Държавите — се казваше там — не са божествени институции; пораждат ги естествените сили на живота. Хората чувствуват необходимост да се обединяват в общества, за да запазят човешкия род и култура, държавната власт е нужна, за да не се унищожат людете взаимно докрай, защото те по природа са зли. Силата, свързваща държавата в едно единно цяло, е азабиджата — вътрешната волева, историческа и кръвна връзка. Държавите, народите, културите като всички други сътворени неща имат продължителност на живот, определена от природата, и те като всяко отделно същество преминават през петте фази на възрастта: възникване, възход, разцвет, упадък, загиване. Цивилизацията непрестанно преминава в изнежване, свободата в скептицизъм и държавите, народите, културите се сменят едни други по силата на строги, вечно важими закони и затова са постоянно непостоянни като подвижните пясъчни дюни.“
24
Тривиум и квадривиум — степени в средновековното схоластическо училище. В „тривиум“ (по-ниската степен) са се изучавали първите три предмета, изредени от автора, а в „квадривиум“ — останалите четири предмета. — Бел.пр.