— Ако те разбирам правилно, приятелю Муса — замислено разсъждаваше след едно такова четене дон Родриге, — ти не вярваш в никакъв бог, а единствено в кадар, в съдбата.
— Бог е съдбата — отвърна Муса. — Той е крайният сбор от прозрението както на великата книга на юдеите, тъй и на корана.
Погледът му, следван от тоя на Родриге, се плъзна към един фриз, в който проповедникът Соломон възвестява мъдростта:
„Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето; време за раждане и време за умиране, време за разсаждане и време за изкореняване на засаденото, време за убиване и време за изцеление, време за жалби и време за веселие, време за обичане и време за ненавиждане, време за рат и време за мир. Каква полза за онзи, който работи и пресмята онова, над което се труди?“
И когато долови, че каноникът беше прочел и разбрал изречението, Муса продължи:
— А в осемдесет и първата сура на корана, посветена на края на света, Пророкът казва: „Онова, което аз възвестявам, е предупреждение за вас, които желаете да вървите по правия път. Но вие няма да можете да го желаете, ако не го желае бог, всемогъщият.“ Виждаш, високопочитаеми мой приятелю, че както Соломон, тъй и Мохамед стигат до прозрението: бог и съдбата са едно и също нещо. Или казано на езика на философията: бог е съвкупността от всички случайности.
Като чуваше такива думи, дон Родриге се притесняваше силно и решаваше да не прекрачи вече прага на кастильо Ибн Езра. Ала два дни по-късно той отново седеше в откритата зала, под надписите, смущаващи духа му. От време на време довеждаше дори и някой от своите ученици, най-често младия Бенямин.
Понякога в кръглата зала идваше и доня Рахел и слушаше как двамата учени водеха своя спокоен разговор, докато водоскоците тихо струяха.
Веднъж присъствието на Бенямин я подсети за раби Ханан Бен Рабуа и Рахел запита каноника какво знае за тоя учен и за машината му за измерване на времето; защото от ума й не излизаше разказа на дон Бенямин как е бил преследван и принуден да унищожи собственото си дело оня раби и как сетне го подложили на мъчения и го изгорили.
Дон Родриге не искаше да признае, че учени са били подлагани на мъчения заради своята ученост и не бе включил в хрониката си историята за раби Ханан.
— Видях водоемите в Ла Галиана — заяви той, — те са най-обикновени цистерни; не вярвам някога да са служили за измерване на времето; впрочем смятам за недостоверно и това, че раби Ханан е бил измъчван и убит. В документите не откривам нищо такова.
Обиден, че каноникът се съмнява в историята, разказана от него за раби Ханан, младият дон Бенямин каза скромно, но разпалено:
— Той обаче е бил изключителен учен, това сигурно ще признаеш и ти, високопочитаеми дон Родриге. Създал е не само великолепен астролаб25, но е превел също така на арабски и латински съчиненията на Гален и така е съхранил за нашето време медицинската наука на древността.
Дон Родриге не се съгласи, но затова пък почна да разказва за големите лекари от времето на ранното християнство. Така светиите Козма и Дамян, които впрочем били от арабски произход, извършили по времето на Гален не по-малко чудотворни изцеления. Техните съперници ги наклеветили, че са християни. Съдиите ги осъдили и ги хвърлили в морето: ангели слезли и ги спасили. Тогава ги хвърлили в огън: огънят не могъл да им стори нищо. Почнали да ги замерят с камъни, за да ги пребият: камъните се връщали обратно и пребивали враговете им. Впрочем те продължили да извършват удивителни изцеления и след смъртта си. Имало например един човек, който страдал от гангрена в бедрото. Той се молил пред изображението на двамата светци. Тогава заспал дълбоко и сънувал, че светците отрязали болния му крак и го заменили с крака на един мъртъв арабин. И наистина, като се събудил, имал нов, здрав крак; а хората намерили и мъртвия арабин, от когото светиите били взели крака.
— Те трябва да са били големи вълшебници — призна възхитена доня Рахел.
Ала Муса каза:
Големите мюсюлмански лекари са лекували най-сполучливо, докато са били живи. Познавам и някои християни, които при сериозно заболяване на драго сърце се съветват с еврейски или мюсюлмански лекар.
Настроен този път не дотам примирително, колкото обикновено, дон Родриге отговори:
— Ние, християните, учим, че скромността е добродетел.
25
Астролаб — уред, изнамерен от арабите, за измерване разстоянието до звездите. — Бел.пр.