— Е, да — рече дон Алфонсо, — хубавичка е.
Като добра домакиня, доня Леонор бе забелязала, че към дон Йеуда не се отнасят с почтителността, която се полагаше на един ескривано. Тя го помоли чрез един паж да отиде при нея, запита го с обичайните учтиви фрази как се е забавлявал и дали не му е липсвало нещо и го покани да й представи децата си.
Доня Рахел я погледна с нескрито любопитство право в лицето и обстоятелството, че еврейката никак не се смути пред своята кралица, поразсърди малко доня Леонор. А и дантелите на нейния корсаж, и зелената дамаска на роклята й бяха прекалено скъпи за едно младо момиче. Но доня Леонор бе домакиня, тя спазваше правилата на куртоазията, остана любезна, даде дори и на дон Алфонсо да разбере, че трябва да каже няколко учтиви думи на децата на своя сановник.
Момчето Аласар силно се изчерви, когато кралят го заговори. В негово лице той виждаше образец на героичната добродетел. Страхопочтително и наивно запита то дали самият дон Алфонсо ще вземе участие в рицарските игри и му разказа, че той, Аласар, се записал за състезанията в стрелба с арбалет.
— Моят арбалет е направен собственоръчно от Ибн Ихад, прочутия севилски майстор на арбалети — каза гордо то. — Ще видиш, господарю, за твоите рицари състезанието не ще бъде леко.
Вътрешно развеселен, дон Алфонсо си каза, че момчето е достоен син на неговия горделив ескривано.
Но разговорът му с доня Рахел не протече толкова гладко. Размениха на латински няколко незначителни, встъпителни фрази. При това тя го оглеждаше с големите си сиво-синкави очи, измерваше го спокойно и изпитателно и нему също не допадна това, че тя никак не се смущаваше. Търсейки тема за разговор, той запита:
— Разбираш ли какво пеят моите йоглари27?
А йогларите, неговите музиканти, пееха на кастилски. Доня Рахел отвърна честно и искрено:
— Много от думите разбирам. Но все още не мога да следя съвсем свободно техния простонароден латински.
„Простонароден латински“ наричаха обикновено езика на простолюдието и сигурно чужденката не искаше да вложи в това нищо обидно. Ала Алфонсо не позволяваше да говорят лошо за езика на неговата страна и сурово поправи Рахел:
— Ние наричаме този език кастилски. Говорят го много стотици хиляди добри хора, почти всичките мои поданици.
Но едва изрекъл тия думи, те му се сториха ненужно строги и наставнически и той смени темата:
— Впрочем името на страната Кастилия идва от този кастильо. От тази крепост я е завоювал граф Фернан Гонсалес. Харесва ли ти замъкът?
И като видя, че доня Рахел се затруднява да намери думи за отговора, добави, сега вече на арабски:
— Той е много стар и пълен с възпоминания.
Свикнала да казва направо, каквото мисли, доня Рахел отвърна:
— Сега вече разбирам защо ти харесва замъкът, господарю.
Тия думи развалиха настроението на дон Алфонсо. Нима тя смяташе, че този стар и прославен замък може да се хареса някому само ако е свързан за него с лични възпоминания? Прииска му се да отговори нещо злобно. Но в края на краищата доня Рахел бе гостенка тук и не бе негова работа да учи дъщерята на евреина на куртоазия. Той заговори за друго.
Макар да бе син на главния ескривано, еврейският юноша дон Аласар едва ли щеше да бъде допуснат до състезанието с арбалет, ако не се беше намесил дон Манрике. Така обаче му разрешиха да вземе участие и той спечели втората награда. Непринудеността и подкупващата несдържаност на момчето, радостта му от спечелената награда, притеснението му, че е спечелило само втората награда, гордостта му от неговия арбалет, равен на който действително нямаше в Бургос — всичко това неусетно караше околните да гледат на него със симпатия.
Кралят го поздрави. Аласар стоеше пред него радостен, ала явно измъчван от някакво тежко колебание. Сетне, с внезапна решителност, той подаде арбалета си на Алфонсо и каза:
— Вземи го, господарю. Ако ти се харесва, аз ти го подарявам.
Алфонсо бе изненадан. Момчето се различаваше от баща си; не държеше на пари и имущество, безусловно притежаваше една от най-големите рицарски добродетели — щедростта.
— Юнак си ти, дон Асалар — похвали го той.
Момчето доверчиво разправяше:
— Трябва да знаеш, господарю, че не беше много трудно за мен да спечеля. От петгодишен се упражнявам в стрелба с арбалет. Мюсюлманите не приемат лошите стрелци в никой рицарски орден.