— Изгледи за успех, господарю, имаш само ако си осигуриш подкрепата на твоя братовчед от Аргон. И тя трябва да бъде пълна подкрепа, дадена с цяло сърце. Дон Педро ще трябва доброволно да предостави главното командуване на теб. Без единоначалие християнските войски на нашия полуостров не могат да излязат срещу халифа.
Дълбоко в сърцето си дон Алфонсо знаеше, че е така. Той не отговори. Разпусна коронния съвет.
Когато остана сам, обзе го необуздана ярост. Беше вече близо тридесет и три годишен, изживял бе цели три десетилетия, а не му беше дадено да извърши истински велики дела. На негова възраст Александър бе завоювал света. И ето, сега се явяваше голямата, неповторима възможност — кръстоносният поход, — а неговите министри с неопровержимо хитри доводи му пречеха да си спечели славата на един нов Сид Компеадор.
Но той не ще допусне да му пречат. И ако онзи хлапак от Аргон не го признае за главен пълководец, и без него ще тръгне в поход. Сам бог го бе определил за вожд в неговата, западната част на света и той не ще позволи да измъкнат от ръцете му това свещено право. Може да намери достатъчно помощни войски и без Арагон. Кръстоносците, които минават през неговата страна, му трябват само за няколко месеца, пък сетне нека да продължат пътя си към светата земя. Ако разполага още само с двадесет хиляди души, освен собствената си армия, той ще прегази цялата Южна Андалусия и ще нахлуе в Африка, преди халифът да успее дори да приготви войската си. А тогава вече тоя Якуб Алмансур ще трябва хубавичко да се позамисли, преди да оголи източната си граница.
Трябват му само пари, пари за поход, който ще трае най-малко половин година, пари, за да възнагради хората, които ще му помагат.
Заповяда да извикат при него Йеуда.
Когато кръстоносният поход бе обявен, Йеуда изпита тягостна загриженост, но наред с нея и възвишено чувство. Ето, голямата война, от която се бяха страхували всички, беше настъпила, границите между исляма и християнския свят пак ставаха несигурни, мисията на Йеуда се разрастваше неимоверно. Защото главният ескривано на кастилския крал можеше да стори повече от когото и да било, за да запази мира на Полуострова.
Още веднъж осъзна той колко мъдър бе неговият приятел Муса. Цял живот Муса го беше съветвал: „Не бързай, не върши прекалено много, не пресмятай прекалено много, подчинявай се на съдбата, пред която всички предвиждания и сметки са суета.“ Ала той, Йеуда, не можеше да не предвижда, да не кове планове за бъдещето, да не действува. Когато кралят едва не бе предизвикал войната с Аргон, той бе измислил какви ли не хитрини и без да жали труд и усилия, бе пропътувал цялата страна — на север и обратно на юг, и пак на север, и бе преговарял, и бе пущал в ход интриги, веднъж, и втори път, и когато всичките му планове се бяха провалили, отчаяно бе възроптал против бога. А съдбата, мъдра и шеговита като неговия приятел Муса, беше превърнала в кълн на благоденствие тъкмо онова, което нему се беше струвало най-голямо нещастие. Тъкмо тия ежби с Аргон, които той най-усърдно се беше старал да изглади, принуждаваха сега дон Алфонсо да избягва войната. Не хитрите пресмятания и умувания на Йеуда, а дръзките, безумни постъпки на Алфонсо бяха породили щастието и мира на Полуострова.
От Севиля пристигна книжарят и издателят Хакам. Той беше най-големият книжар на западния свят, даваше работа на четиридесет писари, в неговия добре уреден дом имаше специален отдел за книгите от всеки клон на науката. Той донесе на Йеуда подарък от емира Абдула, един оригинален ръкопис от „Животоописанието“ на персиеца Ибн Сина. Умрял преди около сто и петдесет години, Ибн Сина бе смятан за най-големия мислител на ислямския свят; християнските учени, които го познаваха под името Авицена, също го ценяха високо. Ожесточени борби се бяха водили за ръкописа, който донесе сега издателят Хакам. Един халиф от Кордова бе унищожил собственика на тоя ръкопис и целия му род, за да се сдобие с ценното произведение. Йеуда не можеше да дойде на себе си, толкова го беше зарадвал скъпият дар на емира; втурна се веднага при Муса, трогнати и с умиление двамата разглеждаха писмените знаци, с които най-мъдрият от всички смъртни бе съхранил за поколенията своя живот.
Заедно с подаръка издателят Хакам предаде на Йеуда и една поверителна, устна вест от емира. Владетелят предизвестяваше своя приятел, че халифът Якуб Алмансур е започнал отсега приготовленията си, за да се прехвърли начело на своята войска на Полуострова още при първата вест, че Севиля е нападната; за тази цел той се завърнал от Изтока в Маракеш. Емирът Абдула бил убеден, че неговият приятел Ибрахим държи за запазването на мира не по-малко от самия него; и затова навярно няма да е зле да предупреди кралете на неправоверните.