Не друг, а сам Адонай, древният бог на неговите деди, бе разпалил в сърцето му горчивото, блажено желание да се върне в Толедо.
Случило се бе вече веднъж — тогава, когато голямото бедствие бе сполетяло андалуските евреи — един от потомците на рода Ибн Езра, неговият чичо Йеуда Ибн Езра, да успее да окаже оттук, от Кастилия, голяма помощ на своя народ. Този Йеуда, генерал на тогавашния, Седмия Алфонсо, бе удържал срещу мюсюлманите граничната крепост Калатрава и бе дал възможност на хиляди, десетки хиляди преследвани евреи да избягат и да намерят спасение. Сега нему, на досегашния търговец Ибрахим, е отредена подобна мисия.
Ще се завърне в тоя дом.
В гъвкавото си, буйно въображение той вече виждаше дома такъв, какъвто щеше да бъде. Пак бликаше водоскокът, тайнствено разцъфтяваше дворът, тих, разнообразен живот изпълваше запустелите помещения, нозете стъпваха върху дебели килими вместо по каменния, негостоприемен под, по стените се виеха гирлянди от еврейски и арабски надписи, стихове от великата книга и от мюсюлмански поети и навсякъде струеше вода, която разнасяше прохлада и покой, а заедно с нейния ритъм струяха мечтите и мислите.
Ето какъв ще бъде домът и в него ще влезе той, какъвто е — като Йеуда Ибн Езра.
От само себе си в него почнаха да звучат стихове на благослов, които щяха да украсят дома му, стихове от великата книга на дедите, която отсега нататък щеше да замести за него корана. „Защото ще се сриват планини и ще пропадат хълмове, но ти няма да бъдеш лишен от милостта ми и моят мирен съюз с теб ще остане непоклатим.“
По лицето му блуждаеше щастлива усмивка. С вътрешния си взор виждаше как гордите стихове на божествения завет се нижат по фриза — черни, сини, червени и златни, — украсявайки стените на неговата спалня; вечер, преди да заспи, те ще се запечатват в сърцето му, ще го приветствуват сутрин, когато се събужда.
Той стана, протегна се. Ще живее тук, в Толедо, в стария, възстановен дом на дедите си, ще вдъхне нов живот на бедната, запустяла Кастилия, ще помогне да се запази мирът и да се даде убежище на преследвания Израил.
Първият министър, Манрике де Лара, обясняваше пред дон Алфонсо текстовете на договорите, за който беше постигнато споразумение със севилския търговец Ибрахим и които сега оставаше само да се подпишат. Кралицата присъствуваше на доклада. Открай време съпругите на владетелите в християнска Испания носеха наравно със своите крале властта и тяхна привилегия бе да взимат участие в държавните дела.
На масата се намираха трите документа, върху които споразуменията бяха написани на арабски език. Изчерпателно бяха съставени тия договори и много време трябваше на дон Манрике, за да обясни всички подробности.
Кралят слушаше само с половин ухо. Дълго бе трябвало да го убеждават доня Леонор и първият му министър, докато склони да вземе на служба неверника. Та нали тъкмо той, Ибрахим, бе главният виновник за суровия мирен договор, който кралят се бе принудил да подпише тогава, преди петнадесет месеца.
Тоя мирен договор! Неговите приближени го бяха убедили, че бил изгоден. Вярно, дон Алфонсо не бе принуден да отстъпи — както се опасяваше — крепостта Аларкос, любимия град, който бе завоювал от неприятеля и бе присъединил към кралството си при своя пръв поход; а и военното обезщетение не бе прекомерно голямо. Но осем години примирие! Младият, буен крал, воин до мозъка на костите си, просто не виждаше как ще набере толкова търпение, та да позволи на неверниците да се перчат със своята победа осем безкрайни години. А сега трябваше да сключи второ споразумение, и то с човека, който му бе наложил тоя позорен договор — споразумение, свързано с тежки последици! Трябваше занапред по всяко време да вижда около себе си тоя човек, да се вслушва в съмнителните му предложения!
От друга страна обаче доводите, които излагаха пред него умната му кралица и изпитаният приятел Манрике, му се струваха убедителни: откак бе умрял Ибн Шошан, неговият добър, богат евреин, ставаше все по-трудно и по-трудно да получава пари от едрите търговци и банкери по цял свят и единствен този Ибрахим от Севиля можеше да го спаси от затрудненото финансово положение.