— Назад! — изръмжа и в гласа му дрънна метална та нотка на дръпната струна на банджо.
Макс Чил отстъпи от пистолета. Прекоси заднишком стаята, докато краката му опряха в леглото, и седна. Пружини изскърцаха и изшумоля вестник. Бледото лице на Макс Чил под старателно разделената на път коса бе напълно безизразно.
Торибо бързо затвори вратата и завъртя топката. Щом автоматът изщрака, лицето на Макс Чил изведнъж придоби болнав вид. Устните му затрепериха и продължиха да треперят.
Торибо произнесе подигравателно с металния си глас:
— Раздрънкал си се пред ченгетата, а? Адиос!
Тънкият пистолет подскочи в ръката му, продължи да подскача. От дулото се изви блед дим. Шумът от оръжието не беше по-гръмък от чук, удрящ по гвоздей, или от юмрук по дърво. Седем пъти пистолетът издаде този звук.
Макс Чил бавно се отпусна назад в леглото. Краката му останаха опрени на пода. Очите му се изпразниха, устните му се разделиха и по тях се запениха розови мехурчета. На няколко места по предницата на широката риза изби кръв. Лежеше съвършено неподвижно по гръб и гледаше тавана с крака на пода и розова пяна, бълбукаща от сините устни.
Торибо прехвърли пистолета в лявата си ръка и го прибра под мишницата. Промъкна се странично до масата и застана до нея, загледан към жертвата си. След малко розовите мехурчета спряха да се пенят и лицето на Макс Чил стана кротко и празно — лице на мъртвец.
Торибо се върна при вратата, отвори я и заизлиза заднишком, все още вперил очи в леглото. Зад гърба му нещо се раздвижи. Понечи да се извърти, вдигайки рязко ръка. Нещото го фрасна по главата. Подът странно се наклони пред очите му, втурна се към лицето му. Не разбра кога го удари.
Делагера вкара с ритник краката на филипинеца в стаята, да не препречват входа. Затвори я, заключи, приближи се сковано до кревата, като полюшваше до бедрото си късата гумена палка. Дълго остана така. Накрая прошепна:
— Разчистват. Добре пипат.
Върна се при филипинеца, претърколи го и претърси джобовете му. Намери претъпкан портфейл без никакви документи за самоличност, златна запалка, инкрустирана с гранати, златна табакера, ключове, златен молив, нож, алената копринена носна кърпа, дребни пари, два пистолета със запасни пълнители и пет пликчета хероин на прах в горното джобче на кремавото сако.
Остави всичко разхвърляно по пода и стана, филипинецът дишаше тежко, със затворени очи, на едната му буза потрепваше мускулче. Делагера извади от джоба си тънка тел и завърза ръцете на дребния мъж зад гърба му. Издърпа го до леглото, подпря го седнал до единия крак, направи примка от телта и я омота около врата му и едната пръчка на таблата. Завърза алената кърпа за примката.
Отиде в банята, наля чаша вода и я лисна със замах в лицето на филипинеца.
Торибо подскочи, задави се, когато жицата се впи в шията му. Очите му рязко се ококориха. Отвори уста да вика.
Делагера притегна жицата плътно към кафявото гърло. Писъкът бе прекъснат като с ключ. Дочу се напрегнато, болезнено гъргорене. От устата на Торибо потече слюнка.
Делагера отпусна жицата и свали ръка към главата на филипинеца. Заговори му кротко, със суха, смъртоносна нежност.
— Ще ми проговориш, черньо. Може би не веднага и вероятно не особено скоро, но след време иде проговориш.
Очите на филипинеца се завъртяха, леко жлътнали. Той се изплю. После стисна плътно устни. Делагера едва-едва се усмихна мрачно.
— Я колко сме корави — подметна тихо. Дръпна носната кърпа назад, задържа я плътно, с твърда ръка, впита в кафявия врат над адамовата ябълка.
Краката на филипинеца заподскачаха по пода. Тялото му рязко се замята. Кафявият цвят на лицето му премина в гъста, съсирена моравина. Очите му се оцъклиха, налети с кръв.
Делагера отново отпусна жицата.
Филипинецът пое спазматично въздух В белите си дробове. Главата му се отпусна, после се отметна рязко назад към крака на леглото.
— Ще говоря — прошепна едва чуто.
11
Когато звънецът издрънча, Айрънхед Туми изключително внимателно положи черна десетка върху червено вале. После облиза устни, остави тестето карти на масата и погледна зад себе си през закръгления свод на трапезарията към входната врата на бунгалото. Бавно се надигна — едър, груб мъж с разпиляна побеляла коса и голям нос.
В дневната отвъд свода върху дивана лежеше слабо русо момиче и четеше списание под лампа със скъсан червен абажур. Беше хубаво, но прекалено бледо, а тънките извити вежди придаваха на лицето му стреснато изражение. Момичето остави списанието, залюля крака, свали ги на пода и погледна към Айрънхед Туми с остър, внезапно появил се уплах в очите. Туми безмълвно направи знак с палец.