Когато Мария изостана, Ричард се обърна към нея и протегна ръка.
— За какво се замисли? Аз си мислех, че не би било лошо да заминем за Нортъмбърланд и да посетим леля ти. Ако почакаме още малко, ще стане късно. По тези места зимата идва много рано и е сурова и дълга.
Лицето на Мария се разведри.
— О, Ричард, това би било прекрасно! Тя ми пише често и знам, че ще се радва да ни види.
Сърцето на мъжа направи огромен радостен скок, както винаги, когато виждаше красивата си малка жена щастлива. Той се приведе и я привлече в прегръдката си, без да обръща внимание на любопитните прислужници, и устните им се сляха в дълга и страстна целувка. Двамата се погледнаха, засмяха се и ръка за ръка влязоха в къщата.