— Кой ти даде това писмо?
— Ти ми го даде, царю честити.
— Отварял ли си го?
— Не съм.
— В онова писмо, що ти бях дал аз, пишеше друго.
— Не знам. Трябва да са го сменили, додето съм спал — в къщата сред гората.
Царят решил да погуби зетя си.
Той му заповядал да отиде в Чудните планини и да му донесе три златни косъма ог главата на исполина, който царувал там. Той бил сигурен, че исполинът ще убие момъка.
— Ще ида — рекъл зет му.
Той се сбогувал с жена си и тръгнал.
Стигнал до вратите на един голям град. Крепостта се пазела от стража. Запитали го кой е и какъв занаят има.
— Воденичарски син съм — отвърнал той, — всичко мога да върша.
— Кажи ни тогава защо изворът сред площада в нашия град е пресъхнал. По-рано от него течеше вино, а сега не тече и вода. Ако ни кажеш причината, ще ти дадем два коня, натоварени с жълтици.
— Ще ви кажа — рекъл момъкът, — но на връщане. Пуснете ме, че бързам!
Те го пуснали.
Вървял що вървял, стигнал до втори град. И там стражите го запитали кой е и какво работи. И на тях момъкът отговорил същото.
— Кажи ни тогава защо ябълката сред градската градина не ражда? По-рано даваше златни ябълки, а сега няма и листа. Ако ни откриеш причината, ще ти дадем два коня с жълтици.
— На връщане ще ви кажа. Сега ме пуснете, че бързам! И тия го пуснали.
Стигнал до брега на голяма река. Лодкарят също го запитал кой е и какъв занаят има.
И на него царският зет отговорил същото, каквото бил казал на другите.
— Моля ти се тогава — рекъл лодкарят, — кажи ми докога ще стоя тук да превозвам хората. Не е ли време да дойде някой да ме смени?
— Ще ти кажа на връщане — казал царският зет. — Сега ме прекарай на другия бряг, че бързам.
Отвъд реката се издигали Чудните планини. На най-високия връх бил дворецът на златокосия исполин. Тоя дворец бил издълбан в скалите.
Момъкът влязъл. Исполинът не бил там. Майка му седяла на един голям мек стол и нижела бисери.
— Защо си дошъл? — запитала го тя.
— Трябват ми три косъма от главата на исполина — отвърнал той, — не ги ли занеса на тъста си, ще ми вземат главата.
— Син ми е много зъл. Щом те види, ще те убие. Но аз щети помогна. Ела подир мене!
Тя го завела в спалнята на исполина и му показала една дупка в скалата, под леглото.
— Влез, та се скрий там — рекла бабата, — пък аз ще затуля дупката с една плоча. Ако не се обаждаш, великанът няма да те намери.
— Много ти благодаря — рекъл момъкът. — Но аз трябва да науча и три неща; инак няма да мога да си отида.
— Кои са тия три неща?
— Първо: защо изворът сред площада на един град не тече, когато по-рано от него е извирало вино? Второ: защо ябълката сред градината на друг град няма и листа, когато по-рано е раждала златни ябълки? Трето: защо лодкарят в подножието на Чудните планини толкова години прекарва всекиго, който дойде, а никой не идва да го смени?
— На тия три въпроса е много мъчно да се отговори — казала бабата. — Когато се върне син ми, аз ще го запитам. Той ходи навсякъде, всичко знае. Ти слушай добре какво ще отговори.
Надвечер исполинът дошъл. Момъкът се бил вече скрил в дупката и бабата го похлупила.
Щом влязъл, великанът почнал да мирише въздуха.
— Кой е идвал тук? Човек има в моя дворец — рекъл той и почнал да претърсва стаите.
— Я остави, недей разрежда, че едвам съм наредила! — викнала майка му. — Сядай да вечеряме, че ми се спи!
След вечеря исполинът легнал на майчините си колене и задрямал. Тя му изскубала един косъм. Той скочил и креснал:
— Що правиш ти? А тя рекла:
— Задрямала съм, синко. Сънувах, че виждам един извор, от който е текло по-преди вино, а сега не тече и вода. Как е станало това?
— Много просто — отвърнал исполинът. — В кладенеца има под един камък жаба. Ако я убият, отново ще потече вино.
И той задрямал пак. Тогава бабата му отскубнала втори косъм. Той пак изпищял, но тя и тоя път рекла, че била задрямала.
— Сънувах, синко, една ябълка, която раждаше по-рано златни плодове, а сега няма и листа. Как е станало това?
— Под корените на дървото има мишка. Тя гризе корените. Убият ли я, дървото ще се съвземе. Оставят ли я жива, то ще издъхне съвсем. Хайде, сега ме остави да дремна.
И той заспал отново. Бабата му изтръгнала трети косъм.
Исполинът скочил като луд. Но и тоя път майка му казала, че била задрямала.
— Присъни ми се — рекла тя — един лодкар. Той стоеше долу в подножието на планините и превозваше пътници. За някакво престъпление са го осъдили да върши тая работа. Запитах се, докога ще превозва? Няма ли да отиде някой да го смени?
— Той е глупак, затова превозва. Щом дойде някой и седне в лодката, нека му сложи греблата в ръцете, па да си върви. Оня, ще не ще, ще превозва.