На заранта рано-рано исполинът изпил един котел мляко и излязъл. Бабата отхлупила плочата. Момъкът се измъкнал, поблагодарил й, взел трите косъма и си отишъл.
Когато стигнал до реката, дал знак на лодкаря и оня приближил лодката.
— Ти обеща да ми кажеш как да се отърва от тая работа — рекъл лодкарят.
— Прекарай ме, па ще ти кажа.
Като стигнали на другия бряг, момъкът излязъл и рекъл на лодкаря:
— Дойде ли някой да го превозваш, накарай го да подържи лопатите. Щом ги вземе, остави му ги в ръцете, па си върви. Тъй ще се отървеш.
Когато стигнал до града с вехнещата ябълка, стражата го спряла. Той им казал да убият мишката, а те му натоварили два коня с жълтици.
Тъй станало и в града с изсъхналия извор. И там му дали два товара.
Най-после царският зет отишъл в двореца при тъста си и му дал трите златни косъма. Като го видял, че води четири коня, натоварени със злато, царят го признал на драго сърце за свой зет.
— Мили сине, къде намери толкова жълтици? — го запитал той.
— В Чудните планини — отвърнал момъкът.
— Има ли още?
— Има, колкото искаш.
— Ами аз мога ли да отида да си взема?
— Можеш, разбира се. Ще стигнеш до една голяма река. Ще кажеш на лодкаря да те прекара отвъд: там има цели купища жълтици.
Царят тръгнал. Той повел десет коня. Като стигнал до реката и седнал в лодката, лодкарят му рекъл:
— Я подръж малко лопатите, за да стегна лодката, че е протекла.
Оня взел греблата, а лодкарят скочил на брега и ритнал лодката — да отиде навътре.
Тъй бил наказан царят за своите зли дела.
Навярно конете му пасат и днес край реката, а той превозва ли, превозва, защото едва ли ще се намери някой глупав да вземе греблата от ръцете му.