Искаше да го попита как се е докопал до книгата, но не го направи. Нямаше да му достави това удоволствие. Както и да е, някой щеше да й се притече на помощ. Сигурно вече я търсеха. Единственият въпрос бе колко скоро щяха да открият това място.
Ала всеки път, когато си помислеше за Шон, тя се изпълваше с дълбока тъга. Колко ужасно постъпи Питър.
Бедният Шон… Всеки път, когато помислеше за него, в очите й напираха сълзи, но не потичаха, като неразразяваща се буря.
— Чуваш ли нещо? — попита Питър. Стоеше зад нея.
Долетя далечен грохот. Можеше да е вода. Или подземен влак. Изабел вдигна поглед към покрива.
— Това е река Флийт — обясни той. — Директно над нас.
По цялото й тяло изби студена пот, но съзнанието й беше някак спокойно: сякаш наблюдаваше кошмар, случващ се с някой друг…
— За известно време през 1641 година това място се превръща в Звездна палата. Чарлз я е използвал. Пуританите, основали Америка, бягали от режима му. Скоро след това била изоставена и запечатана. Ела да видиш това. — Той посочи към камарата в центъра на стаята и тръгна към нея.
Когато приближи, тя видя петнадесетсантиметров прорез през цялата камара… Погледна през прореза и забеляза, че той продължава в земята и се разширява. А в цепнатината, на няколко метра надолу, се виждаха сиви кости. Много кости. Можеха да са животински, искаше й се да са такива. Ала човешките черепи тук-там в дебелата плетеница от бедра, счупени ребра и натрошени ръце й говореха нещо различно…
Сега издадената топка й заприлича на череп. И то по-голям от всеки, който бе виждала някога. Върхът на черепа беше почернен, сякаш отдавна върху него са палели огньове. А около издатината, на около два метра от нея, имаше четири кръга, гладки каменни капаци, монтирани в каменния под. Всеки от тях бе с диаметър от шестдесет сантиметра, на еднакво разстояние, сякаш са служили за основи на четири колони, подкрепящи покрив или балдахин над купчината.
— Искаш ли да видиш още? — попита Малак зад нея.
Изабел поклати глава.
— Отвори един, Питър — нареди Малак.
Питър взе къс железен прът, дълъг колкото ръката му и черен като въглен, от куката до вратата и приближи до един от каменните капаци. Опря го бавно в дебелия пет сантиметра капак и го мръдна настрани.
Погледна в дупката и махна на Изабел да отиде при него. Тя не реагира. Само бог знаеше какво има там вътре. Малак тръгна към нея и я блъсна по рамото.
Изабел пристъпи до дупката и погледна…
Пространството бе с размерите на ковчег. Отвътре вонеше на гранясало, сякаш някога е било нужник или някой бе умрял в него. Нямаше кости, но стените бяха почернели, сякаш вътре бе горял огън.
Тя се отдръпна.
— Какво е станало с теб? — попита тя, обръщайки се към Питър. Искаше да каже още нещо, но усети как езикът й надебелява, а гърлото й се свива.
Той я погледна за момент, преди да отговори:
— Всичко е заради резултатите, Изабел. Целта винаги оправдава средствата.
— Ти си луд!… — възкликна тя.
Той кимна и посочи към купчината:
— Знаеш ли какво е това?
Тя бързо поклати глава, показвайки, че не иска да знае.
— Тук са боготворели Мамона, бога на алчността и гордостта. Тогава са познавали човешката природа по-добре от нас с всичките ни науки.
Той протегна ръце, сякаш се грееше на нещо, излизащо от купчината.
— Това е мястото на силата. Трябва да го почувстваш, Изабел. Когато доведох нашия приятел тук, той веднага разбра, че това е мястото, от което се нуждае.
— Направи го! Нямаме много време — настоя Малак. Ухили се садистично.
Изабел трепереше като листо. Досети се, че предстои нещо лошо, че няма да получи съчувствие от Питър, но сега въображението й препускаше лудо, мислейки каква ли може да е съдбата й. Изчезна и последната й надежда. А и Шон беше мъртъв.
Всичко това я съкруши някак неочаквано.
— Направи го! — нареди Малак. Гласът му притежаваше целия чар на съскаща змия.
Питър побутна Изабел, насочвайки я към дупката. Тя залитна, но успя да запази равновесие. Трудно се справяше с вързани ръце.
Отстъпи назад. Нямаше да ги улесни.
— Не трябваше ли да изпратиш съобщението? — попита Питър. Гледаше към Малак.
Малак извади телефон от предния джоб на торбестия си черен панталон. Взря се в екрана.
— Няма покритие, Питър. Преди имаше. Какво стана с твоя усилвател на сигнала? — Изглеждаше ядосан.