Той поклати глава и вдигна ръка ядосано.
— Не сме водили този разговор, ясно ли е?
Направи ми знак да остана назад и промърмори нещо на колегата си. Той приближи до вратата, извади устройство с размерите на цигарена кутия от черната метална кутия, която носеше, свали от него дебела сребриста лепенка и залепи кутийката до бравата.
Сержант Смит ме дръпна назад зад ъгъла, където тунелът се разклоняваше. Запуши ушите си, а аз го последвах.
Зачакахме.
Полицаят, който постави устройството, натисна бутон върху мъничко дистанционно.
Нищо не стана.
После нещо експлодира в тунела, а иззад ъгъла изскочи вълна от дим и прах. Вълната ме удари в гърдите със силата на чук, въпреки жилетката, която получих от сержант Смит. Когато натискът й поотслабна, аз хукнах в прашния коридор, макар че очите ми изгаряха и постоянно премигвах.
Втурнах се към вратата. Там вече имаше един полицай. Видях черен шлем на главата му, който покриваше и лицето му. Той хвърли нещо в зейналата дупка на мястото на вратата. Стигнах до него и чух двоен взрив, по-слаб от предишния, но достатъчно силен, за да ми размъти мозъка. Усетих, че се замайвам…
Трябваше да спра. Чух вик зад себе си и застинах.
Намирах се само на няколко метра от изпълнената с дим врата. Помислих за Алек, за гибелта му, за онази красива администраторка, за ужасния й край и за разкъсания отец Григорий. И за Айрийн.
И продължих.
59
Момчето изпусна „Ивнинг Стандарт“, който стискаше под мишницата си. Вестникът вече беше мокър. Използва го вместо чадър, но вече не му трябваше. Баща му го вдигаше високо във въздуха. Тълпата около тях замлъкна. Единственият шум бе тихото ромолене на дъжда и съскането от говорителите, поставени по улицата. Сякаш дъждът ги смущаваше.
Нещо изсвистя над тях. Изтребителят прелетя отново. Главите на тълпата помръднаха като една, проследявайки движението му.
Около него се тълпяха мъже, араби и европейци, мюсюлмани от цял свят. Имаше и жени, но предимно назад.
Капките се стичаха във врата му, но на него не му пукаше. Никога не бе виждал толкова мюсюлмани, събрани на едно място в Англия. Беше вълнуващо.
Изпита гордост. Най-после у дома.
Никога преди не беше чувал гласа, който пращеше от говорителите. Следващите няколко думи го наелектризираха. Заради това ли се бяха събрали тук?
60
Когато скочих през зейналата дупка във вратата, сцената ми се стори нереална. Във въздуха се стелеше прах и дим. Атакува ме задушлива миризма. Ушите ми пищяха, главата ми беше замаяна…
Чух вик зад себе си, но не разбрах думите. Вероятно сержант Смит ми викаше да се върна. Но не го направих. Не можех. На пода, до купчината в центъра на стаята, лежаха няколко души.
Двама се надигаха.
Веднага разпознах единия. Това беше едрият тип, който отвлече Изабел. Другата фигура беше нейната… Изабел се надигаше, подпирайки се на едната си ръка. Хукнах бързо към нея, защото копелето държеше нещо. Сребрист пистолет.
Питър лежеше на земята на няколко метра от него.
Той насочи пистолета си към Питър. Помислих, че го заплашва или се опитва да го накара да стане. После проехтя изстрел. Тялото на Питър подскочи на сантиметри във въздуха. Видях тънка струйка дим от дулото на пистолета.
После се обърна към мен. Свих се, наблюдавайки движенията му като в забавен кадър. Чудех се дали ще стреля, дали трябва да се хвърля на пода. Но продължих. Не ми пукаше какво ще стане с мен. Знаех какво ще се случи. И червеникавожълтият блясък не ме изненада, нито ударът в хълбока ми, като от конско копито.
Продължих. Вдигнах юмруци. Дори да ме надупчеше, щях да размажа глупавото му лице.
Разполагах най-много с десет секунди, преди цял тон адреналин да се влее в тялото ми и да започне треперенето, ако бронираната жилетка не беше си свършила работата.
Въздухът се изпълни със серия шумни щраквания. Отекнаха вибрации.
Още светкавици изскочиха от пистолета му. Но не към мен. Стреляше по някого зад мен. После вдигна ръка да ме отблъсне.
Сърцето ми биеше като лудо. Стипчива миризма на барут изпълни ноздрите ми. Вкусих го.
Посегнах към копелето. Знаех как да действам. Сграбчих пистолета му с две ръце, дръпнах цевта нагоре, въпреки че от нея изскочи блясък и изсвистя нанякъде, обгаряйки пръстите ми, сякаш държах пламъка.