Кожата на Алек беше посиняла. Изпод чаршафа излизаха струйки пара.
Тялото му изглеждаше странно отделено от главата, като че ли вратът му беше удължен. Потреперих. Това ли беше останало от жизнения Алек, винаги изпълнен с енергия…
Пристъпих напред и протегнах ръка. Исках да го докосна, за да се сбогувам.
Служителят ми махна рязко да се отдръпна.
— Мистър Раян, можете ли да потвърдите, че това е вашият колега Алек Зегливски? — попита инспекторът.
— Да. — Извърнах поглед. Не исках да го запомня така.
— Тъй като колегата ви беше грък, мистър Раян, разследването ни трябва да следва определени процедури. — Мъжът млъкна многозначително.
— Но той беше поляк! — възразих аз.
— Майка му е била гъркиня, мистър Раян. Самият той е наблегнал на този факт пред много хора тук, в Истанбул. — Произнесе злобно думата „гъркиня“.
Поех си дълбоко дъх. Единственото, което Алек бе споменавал за майка си, бе, че е мъртва. Дали беше гъркиня?
Служителят дръпна чаршафа над главата на трупа. После плъзна металния плот обратно в шкафа в стената, а дрънчащият звук отекна в помещението. Неволно вдигнах глава нагоре и забелязах мъничка охранителна камера, втренчена към нас.
— А сега да поговорим — рече инспекторът.
Заведе ме в по-малко помещение от другата страна на коридора, където вероятно утешаваха скърбящите роднини. Седнах върху твърд пластмасов стол. Имаше пет такива, подредени до стената. Инспекторът остана прав, с лице към мен. Стоеше прегърбен, сякаш потънал в мисли, със скръстени ръце. Умората ме надви. Тялото ми най-сетне реши да реагира на всички изпитания, през които преминах.
— Турция и Гърция не са ли в приятелски отношения? — попитах аз.
— Разбира се, но трябва да знаете, че много фанатични гърци предявяват претенции за „Света София“ и за целия този град. Твърдят, че всичко това е тяхно… — Инспекторът изглеждаше оскърбен от тази дързост.
— Но какво общо има всичко това със случилото се с Алек? — недоумявах аз.
Вместо отговор получих мълчание. Чувах само бръмченето от климатика. Зачаках, представяйки си как Алек лежи изстинал в онзи метален шкаф. Инспекторът се втренчи в мен. Може би очакваше да отговоря на собствения си въпрос.
— Дойдох тук, за да разбера какво е станало с приятеля ми, а все още не знам — настоях възможно най-спокойно. — И нямам представа защо фактът, че е грък, е довел до убийството му…
Инспекторът вдигна ръце.
— Ще обясня. Последният гръцки император, наречен Константин XI, изчезнал в „Света София“ в деня, когато градът е бил превзет. — Той млъкна за миг, после продължи с твърд глас: — Някои гърци твърдят, че в онзи следобед императорът сключил договор с дявола, за да бъде спасен под „Света София“, докато дойде подходящият момент да излезе и да отвоюва града. Трябва да разберете, мистър Раян, убийството на грък в този храм не е никак маловажно нещо!
— Не вярвам на легенди, а не мисля, че и Алек вярваше… — снизходително се усмихнах аз. — Нашият институт получи поръчка от ЮНЕСКО да изпълни една обикновена задача тук; да провери как са съхранени и променени мозайките в „Света София“ през годините. Върху това работеше Алек. Не е голям проект. — В стаята стана задушно. Поех си дъх и продължих: — Дори нямаше представител от ЮНЕСКО, който да ни наблюдава. Просто документирахме нещата, отчитайки промените. Това не би могло да има нищо общо с убийството на Алек.
Миризмата на болничен дезинфектант ставаше все по-силна.
— ЮНЕСКО наблюдава „Света София“, така ли? — попита той.
— Просто правим снимки, инспекторе. — Ядосах се и вдигнах ръце. — Хиляди туристи го правят ежедневно… А сега можете ли поне да ми кажете къде е бил намерен трупът на Алек?
Той ме погледна, сякаш се колебаеше дали да сподели още нещо с мен, но продължи:
— Колегата ви е бил намерен пред „Света София“ вчера, рано сутринта. — Огледа лицето ми. — Главата му е била до тялото…
— Бил е обезглавен ли? — повторих бавно.
— Да — отвърна сухо той.
Пред очите ми притъмня… Помислих си какво бе преживял Алек. Вдигнах ръка, сякаш да се предпазя от непосилното напрежение…
Стаята изведнъж се смали, сякаш стените й хлътнаха навътре.
Зловеща тишина настана в помещението. Инспекторът мълвеше нещо, което не разбрах. Думите бяха на английски, но аз не успях да ги проумея.