— Не трябваше да се усъмнявам в него.
— Никой не може да те вини — отвърнах.
После се досетих. Ето защо Питър не ми върза глезените. За да мога да се изправя в онзи басейн. Той го направи нарочно, даде ми шанс. Изабел беше права. Можеше да ме върже така, че със сигурност да се удавя.
— Той жертва живота си. — Изглеждаше изтощена. — Никой не знаеше с какво се е захванал, докато не изпрати съобщение, казвайки, че адресатите на следващия му текст трябва да бъдат арестувани веднага. Най-потайният човек, когото съм познавала. Никога не споделяше с никого в консулството за секретната си работа. Шегувахме се, че е затънал дълбоко. Но той загина заради това. — Тя потрепери.
Странно ми бе да мисля, че човекът, който ме бутна във водата, е бил герой, но не можех да го отрека.
— Мислех, че ще умра там… — продължи тя. После млъкна.
— Аз също.
Огледах се. Апартаментът й беше чист, модерен, почти целият в бяло.
— Благодаря, че дойде — кимна тя.
Имах чувството, че не е сигурна дали е постъпила правилно, като ми каза всичко.
Изабел ме гледаше. Зелените й очи бяха толкова красиви…
— Влизай вътре. Докога ще стоим тук отвън… Ще се върна при теб след няколко минути.
Въведе ме в дневната си. На балкона й беше избуяла цяла гора от растения. Седнах на огромен бял диван и се вгледах в удивителния залез, докато тя си вземаше душ. Вслушах се в звука на преминаващите коли, в далечното съскане на струите от душа и се опитах да преценя какво мисля за Питър сега. Прехвърлих отново всичко в съзнанието си и колкото повече размислях, толкова по-правилни ми се струваха действията му. Вероятно точно това му беше работата — да се впише в такива групи.
Двадесет минути по-късно Изабел се появи, изтривайки косата си с кърпа, облечена в прилепнало черно трико.
— Включи новините — обади се тя. — Да видим какво ще кажат за демонстрацията.
Няколко минути по-късно започнаха новините в десет. Показаха стар клип с един от принцовете пред „Свети Павел“. Той стоеше на стълбите, водещи към катедралата, облечен в тъмносиня униформа, златен ширит и бели копчета. Не бях напълно сигурен защо е там. Гласът на диктора спомена за някакво негово посещение тази вечер. Сякаш си връщаше сградата.
Вратите на катедралата зад него отново бяха затворени. Очевидно след провеждането на малка демонстрация вътре мюсюлманите, които нахлуха, си бяха излезли мирно, без да нанесат никакви щети.
Говорителят премина към друга история — за чумната епидемия в Истанбул. Каза, че стотици хора били поставени под карантина. Шестима починали, сред които ирански учен и индийка, открита в мазе предишния ден. Смъртността сред поставените под карантина оставаше висока, но властите имаха късмет, че инфекцията не бе открита на други места.
И всичко си пасваше идеално.
— Ето защо убиха Алек — прошепнах аз. — Онези копелета трябва да са открили следи от чума в залата под „Света София“. Тази чумна епидемия в Истанбул има нещо общо. Вероятно заради чумата онази подземна пещера е останала запечатана толкова дълго. Там са погребвали умрелите…
— Да, така е… — отвърна тя.
— Сигурно са видели Алек да влиза в тунела. Може да ги е проследил. После са го отвлекли. Погрижили са се да не издаде тайната им. Можеше да ги спре, ако публикуваше откритието си. Ето защо тръгнаха и след мен. После, с онова видео, хвърлиха вината върху ислямските фундаменталисти. Дали и това е било част от плана им, да предизвикат хаос? Но защо, по дяволите, всички тези хора трябва да умрат?
Тя снижи глас:
— Ще ти кажа какво научих. Знам, че мога да ти вярвам, Шон. И мисля, че заслужаваш да знаеш след всичко, което преживя.
Приседна до мен на белия диван.
— Двамата арестувани днес следобед край „Свети Павел“, онези, на които Малак се опита да изпрати съобщения, трябваше да раздадат хиляди дъвчащи сладкиши от две найлонови торби. Сладкишите се изследват в момента. Смятаме, че са заразени с чумния вирус, същия като от истанбулската епидемия. Очевидно хората, които щяха да ги раздадат, изобщо не знаеха за това. Казаха, че им било наредено да чакат, докато получат съобщения, а после да започнат да ги раздават на всички в тълпата, докато свършат. Малак е настоявал да го направят само ако се събере голяма тълпа…
— Искали са да заразят хората с чума? — Трудно можех да си представя що за хора биха желали да разпространят болест и смърт, но си спомних за Малак и разбрах… Такива изчадия наистина съществуват.