Преди обяд можете да вмъкнете и едно бързо посещение в „Света Ирина“, която е наблизо. „Света Ирина“ се намира във външния двор на Топкапъ сарай, който също можете да посетите. В „Света Ирина“ и в Топкапъ сарай се влиза през величествена порта в задната част на „Света София“. Тази порта води в подобния на парк външен двор на Топкапъ сарай — двореца на османските султани до 1853 година. В Топкапъ сарай има достатъчно интересни експонати, които да запълнят още цял един ден. Ако се интересувате от харемите, съкровищата и реликвите на Мохамед, не пропускайте Топкапъ сарай.
Друго интересно място във външния двор на Топкапъ сарай е Археологическият музей. Той показва превъзходна колекция от гръцки и римски скулптури, артефакти и гробници, стигащи назад до създаването на първите селища в този район.
„Света Ирина“, която присъства в „Истанбулска загадка“, е отворена за публика по време на извънредните вечерни концерти. Нямам представа защо е така. Интериорът би заинтересувал мнозина. Според мен фактът, че стените й не притежават величието на „Света София“, само може да засили интереса. Тя е една от малкото православни църкви, която не е била превърната в джамия от Мехмед Завоевателя, когато градът най-накрая е бил превзет от османците през 1453 година.
Великолепните външни стени на „Света Ирина“, удивителните открити руини в южната й страна и самото й величие бяха достатъчни, за да ме привлекат за двадесет минути последния път, когато бях там.
Идва време за обяд. Горещи кюфтета, вкусни салати и натурален лимонов сок — всички те имат своите отчетливи гласове в Истанбул. Ако бюджетът ви го позволява, може да посетите близкото кафене с покривна тераса, може би кръчмата „Султан“ (sultanpub@sultanpub.com.tr) през трамвайните релси срещу „Света София“ (в началото на улица „Диванйолу“). Гледката от ресторанта върху покривната тераса е вълнуваща. Ако бюджетът ви притиска, можете да отидете там за едно следобедно кафе, а да обядвате в някой от другите туристически ресторанти наблизо. „Дой-Дой“ — ресторант недалеч от „Света София“ на „Сифа Хамам Сок“ (doydoymusa@hotmail.com), има покривна тераса, оживена атмосфера и ястия на разумни цени.
В следобеда можете да изминете няколкостотин метра до близкия римски хиподрум — най-големия, строен някога. Намира се директно пред „Света София“. Именно там всеотдайните градски фракции са подкрепяли белите или сините (ако си аристократ или земевладелец), червените или зелените (ако си занаятчия или търговец). Онези хора са прототипите на днешните футболни хулигани.
В началото на януари 532 година на хиподрума започнали безредиците Ника. Били организирани от конкурентните цветове. След пет дни половин Константинопол бил опожарен, включително и старата църква „Света София“. По онова време градските стени на Константинопол опасвали триста квадратни километра, докато в стените на Флоренция били оградени само пет.
Размириците се разразили отчасти заради това, че хиподрумът бил отдушник за хорските страсти. Някои фракции получили подкрепа от аристократични фамилии, които смятали, че техните претенции за трона са по-основателни от тези на Юстиниан. Говори се, че съпругата на Юстиниан, императрица Теодора, го убедила да се изправи срещу бунтовниците. В „Истанбулска загадка“ можете да прочетете за Теодора.
След седмица на нестабилност портите на хиподрума били затворени и Велизарий, генерал на Юстиниан, изклал 30 000 бунтовници в кървавото потушаване на бунта. След това „Света София“ била построена отново във формата, в която я виждаме и до днес.
На хиподрума обаче ще забележите само състезателната писта и някои големи предмети от централната му част, обелиск от Древен Египет, колоната със змията от Делфи и Колоната на Константин. Смята се, че те все още се намират на първоначалните си места от времето, когато хиподрумът се използвал за състезания с колесници.
Продължете по-нататък и ще намерите Музея на мозайките зад невероятната Синя джамия с шестте й красиви минарета и 20 000 сини фаянсови плочки от Изник.
Музеят на мозайките се намира под търговска колонада в типичен османски стил. В него се съхраняват оригинални мозайки от римския императорски дворец, който заемал по-голямата част от мястото и бил седалище на онова, което днес наричаме Византийската империя, докато градът не бил опустошен от венецианците и кръстоносците по време на Четвъртия кръстоносен поход през 1204 година. Самите византийци обаче никога не са се наричали така. Те се смятали за граждани на Римската империя.