Отсрещният край на Босфора, азиатската част от Истанбул, буквално разположена на другия континент, плуваше надалеч в горещата сутрешна мараня. Пред мен различни пътнически, товарни кораби и танкери потегляха в две отчетливи редици, облени от сутрешната светлина…
Предишната вечер Изабел ми каза, че консулството гледа към старото византийско пристанище Буколеон, до което се е издигал дворецът на римския император Юстиниан. Блещукащото море и безкрайното лазурно небе вероятно и тогава са били толкова примамливи, колкото и сега.
Докато се възхищавах от гледката, Изабел дойде при мен. Носеше табла с кроасани, масло, мармалад, кафе, топло мляко и светлокафява захар.
Падналата върху раменете й черна коса беше разрошена, но тя все още имаше делови вид, а изражението й беше сериозно.
— Наспа ли се? — погледна ме загрижено Изабел.
— Разбира се… Спя като бебе всеки път, след като стрелят по мен и опитат да ме отвлекат.
— Ще разказваш тази страхотна история на внуците си.
— Ако доживея да имам внуци.
Налях кафе за двамата и отпих от моето. Беше силно, черно, точно от каквото се нуждаех. Изядох един кроасан.
— Ами полицията? Обади ли им се? — попитах, докато си наливах още кафе. Чудех се дали трябва да докладваме за случилото се.
— Ще им съобщим, като му дойде времето. Първата ни грижа е твоята сигурност.
— Защо снощи не отвърна на огъня?
Тя се взираше в морето.
— Не нося оръжие… Ако си въобразяваш, че съм Джеймс Бонд, грешиш… А и това не е кино.
Усещах миризмата на соления морски въздух, докато приятният бриз духаше към нас.
— Тук не организираме улични битки, Шон…
— Имаш ли някаква представа кои бяха онези типове?
— Не. Ние не прибързваме със заключенията. Напоследък всеки, който има зъб на някого, рискува и действа…
— Като в Дивия запад! — възкликнах аз. — Снощи в Истанбул наистина беше като в екшън.
Тя се втренчи в гигантски червен петролен танкер, който се отдели от флотилията с кораби, закотвени в Мраморно море. Танкерът напредваше бавно към Босфора. Изабел седна на едно от плетените столчета с лице към морето и кръстоса дългите си крака под себе си, като йога. Приличаше на инструктор с черните си гащета и впитата черна тениска. Останах прав, наслаждавайки се на гледката.
— Някои танкери чакат цяла седмица, за да минат през проливите — обясни тя.
Помълчахме около минута.
— Всичко снощи ми дойде неочаквано — признах аз.
— Турците са сред най-милите хора на света, Шон. Те са невероятно гостоприемни, сърдечни и всеотдайни… — Протегна ръце над главата си. — Такива неща не се случват с гостите тук. — Тя отпи от кафето си и въздъхна: — Много сме загрижени, тъй като гибелта на Алек е свързана със заплаха срещу Великобритания.
— Какво? — Едва не подскочих от изненада.
Тя се вгледа в морето. Ставаше все по-горещо, докато слънцето се издигаше в небето. Почувствах се беззащитен…
— Вече има видеоклип в интернет. Показват обезглавяването на Алек. — Тя заговори бързо: — И заплашват Лондон с истински Армагедон…
Изабел млъкна, за да ми даде време да осъзная думите й.
— През изминалата година се сблъскахме с много подобни заплахи — продължи тя. — А и всичко, което се случва сега, показва, че екстремистите искат да се обединят. Не е нужно да се паникьосваме, но сме длъжни да проследяваме всяка заплаха. Така че трябва да знам: имаш ли да ми кажеш още нещо, което би ни помогнало да открием убийците на Алек? — Тя се обърна и ме погледна.
Аз също се втренчих в нея. Все още не можех да проумея как Алек се беше забъркал в нещо толкова опасно…
— Ако знаех нещо полезно, щях да ти кажа.
— Надявам се.
Изабел стана и влезе вътре. След минута се върна с няколко снимки.
Остави разпечатките върху стъклената маса.
— Тези снимки бяха на флашката — обясни тя.
Наведох се и ги погледнах. Имаше страница с миниатюрни снимки и два образа в пълен размер. Миниатюрите показваха мозайки в „Света София“. Двете снимки, които тя бе отпечатала в пълен размер, бяха онези, които оставих в хотелската стая, онези от плика. Трябва да са означавали нещо за Алек, щом ги беше разпечатал. Но какво?
— Можеш ли да ни обясниш нещо за тези снимки? — Изабел посочи към двете разпечатки.
Огледах ги отблизо.