— Но ако все пак е намерил дори късче от това знаме, то би струвало цяло състояние, нали? — попита Изабел след дълго мълчание.
— Да, но той не го търсеше.
— А защо мислиш, че пишат за него?
— Това е една от легендите за „Света София“. Достатъчна причина, за да съчинят това. Знаеш, че сензациите продават вестниците. Но каквото и да пишат, няма начин институтът да е замесен в издирването на Лабарума. Сигурен съм, че Алек не е имал нищо общо с това. Честно. Щеше да ми каже. Трябва да съдим този вестник.
Тя поклати глава.
— Не е добра идея, освен ако ти харесва да прекараш много време в горещи съдебни зали.
— Но историята им е пълна глупост!
— А къде е направил тази снимка? — Тя потропа с пръст по разпечатката на масата.
— Вече ти споменах, че нямам представа.
Засенчих очи. Слънчевите лъчи ставаха горещи. Кожата ми пареше.
Въпреки настояването ми, че Алек е невинен, знаех, че трябва да предвидя възможността, макар и малко вероятна, да се е замесил в нещо, за което не ми е доверил… Разбира се, той ценеше работата си, но какво да кажа за всичките странни неща, за които не преставаше да бърбори?
Дали бе пренесъл налудничавите си идеи върху Лабарума на Константин? Дали някой го е убедил да го търси?
Изабел се втренчи в морето. После се обърна към мен.
— Ти защо отиде в Афганистан след смъртта на жена ти?
Някой бе ровил в миналото ми… Но аз бях отговарял многократно на този въпрос. Отпуснах ръце на масата.
— Отидох в Афганистан, защото институтът, за който работя, получи разрешение от Министерството на образованието да направи там въздушни снимки.
— Твърдиш, че е било съвпадение, така ли? Жена ти е загинала там само шест месеца преди това, а после ти си отишъл на същото място. Хайде, Шон, не съм глупава.
Присвих длани върху масата. И преди бях чувал този отговор.
— Какво щеше да направиш, ако съпругът ти беше убит, а виновникът — ненаказан? Ако престъплението беше забравено? — Говорех все по-високо, но не можех да се овладея. — Ако всичко е изтрито, все едно че не се е случвало никога.
Гласът й поомекна, когато проговори:
— Разбрах, че замалко не си загинал. Извадил си късмет да те депортират.
Втренчих се в морето. Седяхме мълчаливо.
Кимнах.
— Няма да споря с теб — отвърнах.
Тя говореше самата истина. Тогава успях да отида до най-близкото село, край което Айрийн бе убита от крайпътна бомба. И се озовах в една стая с десет въоръжени мъже и нервен преводач. Надявах се да открия коя група я е убила. Да приключа. Да разбера кои са копелетата.
Един от местните извика американски патрул. Арестуваха ме, сложиха ми белезници и ме качиха на самолета след седемдесет и два часа. Заплашиха да повдигнат обвинения, но визата ми за Афганистан беше редовна. Сигурно поне десет души крещяха в лицето ми преди вратите на самолета да се затворят. Изложих на риск живота им. Наложи се да приема, че не е трябвало да го правя.
Изложих на риск и своя живот. Но не ми пукаше за това. Родителите ми бяха мъртви. Красивата ми съпруга беше мъртва. Нямахме деца. Кой, по дяволите, щеше да се разтревожи, ако си отидех?
Сякаш бях обладан от призрак. През повечето дни вършех задачи, за които не давах и пет пари.
А отиването в Афганистан не ме излекува. Само създаде повече проблеми.
Фактът, че институтът получи забрана да посещава Афганистан за десет години, бе една от причините, поради които трябваше да приема понижението си в службата. Трябваше да получа одобрението на Бересфорд-Елис, преди да започна сегашния си проект, независимо от това какво си мислех за него. Това ме подразни, аз бях един от основателите на този институт, но не можех да оспоря логиката.
— Този път определено също си настъпил някого по мазола — заяви тя след минута. — „Света София“ е истинско съкровище… Най-старото копие на Корана в света се намира в Истанбул, на няколко минути път от нея. — Тя излезе на балкона. — Готов ли си? — попита.
— За какво?
— Тръгваме. — Засенчи очи. Наблюдаваше бреговата линия. Нисколетящ бял хеликоптер приближаваше към нас.
— Току-що разбрах… — Изабел се обърна към мен. — Това е обърнато V. — Тя посочи към горния ъгъл на мозайката от снимката на Алек. — Вероятно е гръцката буква „ламбда“, нашата буква L.