— Страхотно — рекох, — а има ли някакви добри новини?
— Малко — отвърна Питър. — Някой следи рейндж роувърите на консулството. А нали с един от тях пътувахте снощи, Изабел?
Тя кимна.
— Е, сутринта са хакнали системите в истанбулския сервизен център на „Рейндж Роувър“. Преследвачите ти са сериозни, Шон.
— Що за хора вършат подобни неща? — попитах аз.
— Може да са замесени много малки групички. В Истанбул има доста бежанци. Ние ги наблюдаваме, но градът е голям и нещата се променят бързо.
Той се пресегна, взе си портокалов сок от хладилната чанта и отпи.
— Турците хвърлят цялата вина върху чужденците, разбира се. — Той направи енергичен жест. — Вероятно са прави.
— Ще проверя какво пише в новинарските сайтове — предложи Изабел.
Извади лаптопа от куфарчето си, включи го, натисна няколко клавиша и се взря в екрана за няколко минути.
— Няма да искаш да видиш това…
— Напротив, искам — настоях аз.
Тя ми подаде лаптопа. В прозореца на браузъра бе зареден новинарският уебсайт на Би Би Си. Водещата история, придружена с ужасна, но замъглена снимка, разказваше за Алек. Явно, според пишещите, станалото с него удряше направо в десетката. Втренчих се в снимката. Почувствах се странно, сякаш гледах някой непознат. Пълна лудост…
Брадичката на Алек бе паднала върху гърдите му, очите не се виждаха. Беше вързан за една колона. Снимка от онова видео, за което четох. Прииска ми се да блъсна лаптопа настрани, но се овладях. Нещо ме стисна за гърлото. Закрих устата си с ръка, докато отмине горчилката… Нямаше да извърна поглед. Щеше да е прекалено лесно. Историята под снимката гласеше:
Обезглавяване в Истанбул. Засега никой не е поел отговорност за гибелта на мистър Алек Зегливски, чието тяло бе намерено в Истанбул на 4 август. Турските експерти по сигурността сочат към радикална ислямска секта, стремяща се да възстанови Ислямския халифат, който до 1924 година е бил базиран в „Света София“, където е работил мистър Зегливски. Възстановяването на Халифата е ключова цел за много ислямски фундаменталисти.
Арабският текст на снимката над главата на мистър Зегливски според статията представляваше заплаха за пренасяне на войната в Лондон. По-късно канцеларията на турския министър-председател бе направила изявление, че сутринта са извършени арести и че турските служби за сигурност разследват няколко версии.
— Това не трябваше да става — заключих аз. Върнах лаптопа на Изабел.
Питър го взе, сложи го на коляното си и чете няколко минути. После вдигна очи от екрана и каза:
— Турската полиция е атакувала известни активисти. Обичат да симулират активност. Обаче се съмнявам, че са намерили хората, които са търсили. — Погледна към Изабел. — Пусна ли описанието на твоите приятели от снощи?
— Беше прикрепено към доклада ми — обясни тя. Сетне погледна през прозореца и ме попита: — Имаше ли нещо странно в поведението на Алек през последните няколко седмици, Шон? — Тонът й беше мил, предразполагащ.
Замислих се над въпроса й. Пред очите ми още се мержелееше снимката на Алек.
— Не мога да кажа нищо конкретно. Няколко пъти не го намирах по телефона, но това му се случва от време на време. — Стори ми се странно да говоря така за него…
Питър барабанеше с пръсти по седалката.
Изабел отново погледна през прозореца.
Слънчев блясък в периферното ми зрение ме накара да се обърна и да погледна през десния прозорец. Гледката ме смая.
Блещукането от морето, което видях в далечината, сега се простираше чак до хоризонта, където трябваше да се намира континентът Европа, а в небето, летейки паралелно с нас, се носеше сребристосив реактивен изтребител на по-малко от километър. Видях ясно характерните задни стабилизатори на „Ф-35 Лайтнинг“.
Ескортираше ни един от най-модерните самолети, но къде, по дяволите, се намирахме?
15
Върху заобления връх на хълма — оголена скала от Загроските планини, седеше овчар с черно наметало. Стадото му от четиринадесет мършави черни овце пасеше сред миниатюрните дъбове. Облак прах и индустриален дим в далечината бележеше местоположението на град Мосул.
Загроската планинска верига е естествена бариера между Иран и Ирак. Простира се на север от пролива Хормуз чак до Турция. Дълга е хиляда и шестстотин километра, а върховете й са покрити със сняг. Полите й приличат на американския югозапад или на шотландските планини. Град Мосул в Северен Ирак, на река Тигър, се намира до древния град Ниневия — столицата на Асирийската империя. Безброй армии са се сражавали в този район.