Овчарят наблюдаваше бялата диря от самолета, докато той се издигаше от летище Мосул. Замисли се за предупреждението, което чу предишната вечер. Вечерницата на Иштар бе изгряла късно. Старата вещица, която спеше в пещерата в подножието на хълма, дойде на селския площад да им говори за пръв път от десет години насам.
— Такова нещо не се е случвало, откакто Йона предупреди ниневийците… — поде тя под слабата вечерна светлина. После кашля почти минута.
Накрая продължи:
— Помнете предупреждението на Йона. — Вгледа се във всяко лице. — Друг голям град ще бъде разрушен.
16
— Това е най-източният ъгъл на Средиземно море — обясни Питър. — Скоро ще поемем навътре над континента, след като вече дойде ескортът ни.
— За какво ни е нужен ескорт? — Опитвах се да говоря възможно най-спокойно. Обърнах се и погледнах отново през прозореца, само да се уверя, че „Ф-35“ действително е там.
— Предстои ни да прелетим над сирийската граница, а не трябва да поемаме рискове при тези събития там. Слава богу, въздушното прикритие е едно от малкото неща, на които все още можем да разчитаме тук. — Той се облегна в седалката си.
— Трябваше да ти кажа, че ще спрем на едно място, преди да те откараме в Лондон — намеси се Изабел. — Но ме помолиха да не те предупреждавам. — Погледна многозначително към Питър.
В съзнанието ми нахлуха безброй въпроси.
— Къде отиваме? — беше първият.
— В Мосул — отвърна Изабел.
— Северен Ирак?
Тя кимна.
— Експертът, за когото ти споменах, се казва отец Григорий. Той работи на археологически разкопки недалеч от града. Нямаме голям избор, Шон, освен ако не искаш да чакаш цял месец, докато приключи там. — Като че ли Изабел искрено съжаляваше, че не ми каза какво става.
Ако не ме лъжеше паметта, Мосул бе арена на много кървави битки след падането на Саддам.
— В Мосул не е ли малко напечено за археологическа работа?
Питър притвори очи.
— Там е напечено от доста време. Цял Ирак е едно археологическо минно поле. Всички имат различни мнения за това кой исторически пласт е най-важният и кой може да бъде пренебрегнат. — Той махна към Изабел. — Защо не му кажеш какво изровихме?
Тя се приведе напред и ми обясни:
— Мосул е най-ранният християнски град извън сегашната територия на Израел. Отец Григорий се намира там, защото Гръцката православна църква иска да прегледа някои много стари християнски обекти, преди някой да е забранил разкопките в страната. Не е идеалният момент за подобна дейност, но кога ли има такова време тук?
— Мосул съдържа почти толкова история, колкото и Истанбул — намеси се Питър. — Не е далеч от шахтите за катран — първоначалния източник за тайното византийско оръжие, наречено гръцки огън… Той е спасил задниците им от мюсюлманските орди. Сега всички ние щяхме да се кланяме на Аллах, ако гърците не бяха победили през 678 година с помощта на гръцкия огън.
Внезапно се спуснахме надолу и аз инстинктивно се вкопчих в седалката. Погледнах през прозореца. Видях хребет от сиви планини. Най-далечната имаше сняг на върха си. Отдясно се виждаха голи хълмове, простиращи се към жълтеникавия хоризонт. Височината ни се стабилизира след около тридесет секунди. После ескортът ни отново се изравни с нас.
— Най-вероятно направихме заблуждаваща маневра — обясни Питър. — Сигурно ни е прихванал някой непознат радар.
Продължих да се взирам през прозореца. Истина ли бе всичко това?
— Може ли човек да влезе в Ирак безпрепятствено? — попитах аз.
— Може, но с подходяща виза — отвърна Питър. — Иракският граничен отдел разполага с програма за временни визи точно за такива случаи. А ние имаме приятели на летище Мосул. Не очаквам някакви проблеми.
Оказа се прав.
— Добре дошли в земята на Гилгамеш6 — поздрави ни висш офицер от охраната в зелен костюм. Мекият му образован акцент изглеждаше не на място сред гърлените гласове на иракските охранители. Те ни ескортираха до нагорещен бял микробус от бетонния терминал на летище Мосул, където оставихме самолета си.
6
Гилгамеш се смята за съдия в задгробния свят и защитник на хората от демоните. — Б.ел.кор.