Релефите на стената зад отец Григорий изобразяваха крилати същества с рогати шлемове. Сякаш имаха раздвоени копита. Страхотно. Точно от това се нуждаеше мястото, нещо, което да го освежи.
— Джинът носи война, разрушение, болести… Това е било предавано от човек на човек. — Спря замалко. — И точно там са ги почитали, докато дойдат християните, а после и ислямът. — Той посочи над нас. Някой бе нарисувал тънък кръст над джиновете. До него се виждаше полумесец. По-нататък имаше надпис с неравен арабски шрифт.
— Кажи ми, защо трябваше да ме видиш толкова спешно? Какво не можеше да почака, докато си тръгна от Ирак? — попита отец Григорий.
— Колегата на Шон беше убит в Истанбул — поясни Изабел. — Обезглавен. Много искаме да открием кой го е сторил… — Тя замълча замалко. — Ще ни помогне, ако разберем къде е направена тази снимка.
Отец Григорий рязко пое дъх.
— Значи всичко започва — заяви той.
— Какво започва? — попитах аз.
— Джинът ще бъде освободен. — Изгледа ме свирепо. Говореше сериозно.
— Смятате ги за истински ли? — възкликнах аз и посочих нагоре.
— Те превземат умовете ни. Развращават хората. — Сега изглеждаше искрено разтревожен.
Огледах се. Все пак беше прав за мястото. Тук имаше нещо обезпокоително и неземно, сякаш затаило дъх.
— Злото съществува, млади човече. То изяжда сърцата на хората. Никога не го отричай. И идва отнякъде, както любовта. Злото не умира, само се подмладява с ново лице.
— Удивително как това място е оцеляло през всичките тези години — замисли се Изабел. Каза го иронично. Може би мислеше, че отец Григорий е полудял тук долу.
— Според местните, пещерата е прокълната — обясни отецът. — Заради това не идват тук. — Сега гласът му затрепери. — Казват също, че съм дошъл да открадна златото на Саргон. Приличам ли на златотърсач? — Пъхна сивата си брада в лицето ми.
— Не — отвърнах. Не исках да споря с него. — Какво мислите за нашата снимка, отче?
Не бях изминал целия този път само за да слушам брътвежите му.
Той размаха снимката на Алек към мен. Все още я стискаше в ръка.
— Това е „ламбда“ — заяви сърдито той, сочейки към обърнатото V в горния десен ъгъл на мозайката. Сякаш говореше на дете.
— Знаем — намеси се Изабел.
— Но виждате ли? — избоботи отец Григорий.
Втренчих се в него. Нямах представа точно какво следваше… Дали щеше да започне да си скубе косата?
— Едно време хората са различавали доброто и злото. Имали са уважение.
— Прав сте, отче — съгласи се мило Изабел.
Монахът, който ни доведе, стоеше до отец Григорий.
Дръпнах се назад, когато усетих полъх на вкиснала пот.
— Защо искате да знаете? — попита отец Григорий.
— Мой колега е заснел това, но нямаме представа къде. Вероятно е направена някъде в Истанбул. Ако узнаем къде е снимал, може би ще успеем да открием убиеца му.
Отец Григорий въздъхна. Изглежда, беше решил да ни сътрудничи.
— Тази снимка не е направена в „Света София“, но не мога да ви кажа къде е снимано. Мозайката е предхристиянска. В християнските мозайки има по-малко зелена багра, по-малко кварц. Това е по-ранна мозайка, езическа. — Той наблегна върху думата „езическа“. — Въпреки че изобразява този християнски символ, това нищо не значи… — Той посочи към буквите ИХ. — Те означават гръцката дума за Христос, но нормалните букви върху християнските мозайки на Мадоната са буквите МР OY. Това несъмнено е езическа мозайка, която някой се е опитал да превърне в християнска. Не е трябвало да го прави.
— Какво означава „ламбда“? — попитах аз.
Той ме изгледа гневно.
— „Ламбда“ означава Лампас, светлината на мира. Тази мозайка изобразява Ирина, дъщерята на Зевс. Тя е богинята на мира. Арабите я наричали Ал-Лат. „Ламбда“ е символът й. Виж как държи детето си. — Той потупа с пръст по снимката. — Той е богатството, Плутос, детето на мира. Виж, държи рога си. Рогът на изобилието. Това не е изображение на Иисус.
Всички ние се втренчихме в снимката. Бебето в ръцете на Ирина наистина държеше малък рог.