— Ирина е била почитана в целия античен свят. Ако това беше нашата Теотокос, Божията Майка, нека да е благословено името й, тя щеше да е с червено или винено наметало, а главата й щеше да е наведена. Най-ранната църква в Константинопол е кръстена на Ирина. — Той спря изведнъж.
След няколко секунди ме погледна с мрачно лице.
Посочи с пръст към мен и попита:
— Това има ли нещо общо с убийството в Истанбул, за което обвиняват нас, гърците?
Беше информиран за новините.
— Публикувано е само в турските медии — намеси се Питър.
— Ха! — възкликна отец Григорий. — Докато някой почука на вратата. Колкото до твоята мозайка, тя не е християнска, но е ценна. Това ли искаш да узнаеш, колко пари струва? — Изгледа ме презрително.
— Не — отвърнах аз.
Ако казаното от отец Григорий беше вярно, значи мозайката изобразяваше богинята на мира. А това бе една липсваща връзка между преклонението пред езическите богове и християнското обожествяване на Дева Мария. Никога не бях чувал за мозайка с християнски и предхристиянски символи едновременно. Как е оцеляла толкова дълго? Такива мозайки обикновено са били унищожавани, когато езическите храмове са се превръщали в църкви. А ако са оцелели, са ги премахнали по-късно, когато в Източната църква е властвало иконоборството.
Тогава ми хрумна, че имаше едно място, за което още не бях се досетил. Място, където Алек вероятно беше снимал. Място, което Алек си умираше да изследва.
— Турските медии твърдят, че имало заговор за откриването на Константиновия Лабарум, отче. Мислите ли, че може да е оцелял толкова дълго? — попита Изабел.
— Свещеният Лабарум е бил откраднат — намеси се младият монах. Изглеждаше ядосан. — А би могъл да ни помогне в онзи последен ден, когато градът ни падна под напора на турците. Но е бил скрит по заповед на папата. Никой не знае къде е.
Лицето на асистента пламна в червено. Това определено представляваше чувствителна тема.
— Лабарумът притежава сила, нали разбирате? — продължи монахът. — Той и другите ни свещени реликви дават сила на вярващите. Той е пращал готските, персийските и арабските армии обратно по домовете им с подвити опашки, когато се е появявал върху стените на Константинопол. Един ден ще си върнем свещения Лабарум, а също и нашия град. Моля се да е скоро.
— Не съм сигурна, че на турците ще им хареса тази идея — обади се Изабел.
Асистентът изсумтя. Отец Григорий поклати глава.
— В Лабарума е втъкана златна нишка и е бродиран със скъпоценни камъни. Съмнявам се да е оцелял от човешката алчност.
Той стана. Пещерата сякаш изстина.
— Тръгвайте си — заяви той. Гласът му трепереше. Изгледа гневно Питър, после се обърна към мен: — Повече няма да говорим за тези неща. Ние нямаме нужда от власт, от материални придобивки. Това е за демоните.
— Благодаря ви за помощта, отче — кимнах аз.
— Ще се моля за всички вас. — Той погледна към асистента си.
— Страхотно! — възкликна Питър. В гласа му се долавяше цинизъм.
Отец Григорий се обърна гневно към него.
— Вие, неверниците, се подигравате с всичко. Виждаш ли онези знаци по стените? — Той посочи към кръговете, звездите и другите символи по сводовете на пещерата, стигащи почти до пода. — Нарисувани са, когато тук са почитали демоните. И запомни: всяка епоха в историята на човечеството си има край и начало. Не си мисли, че ще избягаш. — Махна с ръка към тунела. — Тръгвайте!
— Най-добре да си ходим — предложи Изабел.
Отец Григорий пое към тунела и ни даде знак да го последваме.
Тръгнахме. Мислех си за мозайката на Алек — къде ли я беше намерил? С всяка изминала секунда идеята ми изглеждаше все по-правдоподобна.
Не се обърнах назад. Радвах се да се разкарам от това място. Почти бяхме извървели обратния път, когато внезапно всички светлини в тунела угаснаха.
— Продължавайте! — нареди строго отец Григорий.
Асистентът му извади фенер, включи го и освети пред нас. Движехме се в почти пълен мрак.
Излязохме от тунела, залитайки, вслушвайки се в отекващия звук от тътрещите се нозе. Преди да стигнем края обаче, чух звук зад нас, който, изглежда, идваше от пещерата. Наподобяваше мърморене, сякаш някой бе останал там. Погледнах назад, но не видях нищо. Продължих да вървя. Бяха само звуците на планината.
Питър се обади по телефона веднага щом се показахме от пещерата. Скочи в хамъра като че ли щяхме да потеглим веднага.