Това беше най-дискретният слуга, когото бях срещал някога. Не промълви и дума за Питър. Нито кога е излязъл, нито къде е, нито кога трябва да се върне. Нищо. Обаче ми донесе вечерята в стаята и я сервира върху кръгла маса до прозореца. Бях включил плазмения телевизор „Сони“, по който вървеше новинарската емисия на Би Би Си. Изключих го, след като той излезе от стаята — безкрайното изреждане на световните проблеми ми се стори твърде потискащо.
Докато се вслушвах в глухия далечен шум от града, все още уморен, усетих, че скоро ще заспя отново. И тогава се замислих за всичко, което ме сполетя…
Накъде ме водеха тези събития? Когато ни съобщи за смъртта на отец Григорий, Питър заяви, че това била третата подобна атака срещу конвоя му от няколко седмици. А защо не ми го каза, щом ме попита дали искам да пътувам с отеца? Дали беше просто съвпадение?
Дълго време не успях да заспя, а когато най-накрая се унесох, сънищата ми бяха объркани. В един от тях Изабел се отдалечаваше от мен, а аз се опитвах да я хвана. И не можех.
Нещо ми пречеше…
19
Доктор Браян Осман бе син на африканска зъболекарка и турски биолог. Медицинската му практика в богатото истанбулско предградие Бешикташ бе фокусирана върху тропически болести, които турците, пътуващи по света, все по-често прихващаха. Скорошната епидемия от хеморагична треска обаче доведе малко пациенти до лъскавия му кабинет.
Онази сутрин, когато доктор Осман посегна да отключи вратата, извеждаща от подземния паркинг в сградата му, последното, което очакваше, бе да го ударят и да изпадне в безсъзнание. Когато се събуди, лежеше в каросерията на камион, а един плешив мъж със сипаничаво лице и жестоко изражение го притискаше с коляно. Държеше в ръката си лъскав нож. Върхът на острието блестеше на сантиметри от лицето на доктор Осман.
— Не се съпротивлявай или ще си направя кефа да промуша окото ти чак до умния ти мозък. Разбра ли?
Доктор Осман кимна. Сърцето му биеше като лудо.
— Какво искаш?
Малак се наведе.
— Имам болна приятелка — поясни той.
Натисна ножа в скулата на доктора, докато тя прокърви.
— Нуждае се от теб.
20
Колата за мен пристигна в осем часа на другата сутрин.
Преди това похапнах мек хляб, маслини, пикантни колбаси и обърнах две чаши портокалов сок. Питър не беше се върнал — така каза неговият човек, когато ми поднесе закуската в стаята. Не ми пукаше. Не изгарях от нетърпение Питър да се присъедини към нас с Изабел в „Света София“.
Когато надникнах през стъклото на автомобила, Изабел я нямаше вътре. Шофьорът обясни на перфектен английски, но със силен акцент, че я чакал, звънял й три пъти от входа, опитал и по телефона, но тя не слязла. И дошъл да ме вземе, както му било наредено.
Енергията ми вече беше изсмукана от ранната горещина. Не исках да слушам това. Какво ли си беше наумила?
— Още ли се нуждаете от мен, ефенди? — попита шофьорът. Изглеждаше объркан.
— В консулството знаят ли защо Изабел не е дошла? — попитах аз.
Той кимна, но не изглеждаше много сигурен. Дали не беше й се случило нещо?
Шофьорът извади мобилния си телефон, сякаш усетил безпокойството ми, и набра някакъв номер. Изчаках до колата.
— Не вдига — информира ме и ми поднесе телефона, за да чуя звъненето. — Може би е забравила. — Той вдигна рамене.
Внезапно споменът за думите й, преди да се разделим, се замъгли. Каза, че в осем ще дойде кола за мен, но дали спомена, че и тя ще пътува с нея? Не каза ли само, че ще ме вземат?
Да, възможно е. А вече наближаваше девет — не исках да закъснея за срещата си с Абдал.
— Може ли да отидем до апартамента й, за да видим дали е готова? — попитах аз.
Той поклати глава.
— Не, не, няма как… Мога само да ви закарам до мястото, където ми определиха, или никъде. — От изражението му ми стана ясно, че няма да промени решението си.
Дали го правеше нарочно? Или ситуацията беше по-сериозна, отколкото изглеждаше? Погледнах си часовника. Защо да се тревожа от отсъствието й? Нали те искаха да ме следят? Вероятно Изабел бе решила да ми отпусне малко свобода?
Докато пътувахме към офиса на Консервационната лаборатория до „Света Ирина“, на гърба на „Света София“, се замислих дали трябва да си правя труда да я открия.
— Къде живее Изабел Шарп? — попитах шофьора.